Преди години в някой от уикендите на юли в Самоков се организираха Чакъровите тържества. Тържествата не бяха бляскави, а нещо като събор с народна музика, редовната скара и дори народни борби.
Паметникът на войводата е пред Читалището, но днес малко хора го забелязват. Общината пък, така и не намира желание, поне заради младите хора, да напомня, кой е Чакър войвода.
Тържества вече няма, за сметка на измисления празник на града ни, свързан с неизвестна личност, която обаче е обявена за светец. Това, което не харесвам дори повече от агресивната натрапчива религиозност, е лицемерната религиозност, а днес тя е модерна.
Чакър войвода не е много известен. Причината може би е, че е действал основно в нашия край, въпреки че е отскачал и до Ихтиман и Дупница, наказвайки тамошните изедници на раята. Спасил е от разрушение и Рилския манастир, но тогава времето още е било рано за някакви по-големи цели и мечти за освобождаването на цяла България.
От днешна гледна точка, изглежда невероятно, как един единствен смел човек може да се противопоставя на огромната империя и то успешно. Успял е дори да разбие при Пасарел, табор редовна войска с около 1000 души, изпратени да се справят с него.
Още по-невероятно е, че четниците му са си изкарвали хляба, не с грабежи, а с труд, като строители. Работили са в града, строили са къщи и никой не е смеел, да ги закача. Когато е трябвало, са хвърляли инструментите и са въртели със същото умение и сабите.
Николай Хайтов е описал чудесно живота на Чакър войвода. Може би, малко идеализирано, но повечето факти се базират на документи.
Струва си да го прочетете.
Николай Хайтов – Чакър Войвода
Много интересно, не знаех за този войвода. Какви смели хора сме имали!
ОтговорИзтриванеТе много хора и в града, знаят само името, за сметка на измислени герои.
Изтриване