Тук към обяд в един студен декемврийски ден съм поел въздух за първи път. Не е било по мое желание. Раждането е започнало от предишния ден, но съм се предал, едва когато съм изчерпал и моите сили и на останалите присъстващи на събитието.
Дори и тогава се е наложило лекарят да прибегне към зловещо изглеждащи клещи, за да ме изкара на бял свят. От тогава е и специфичната форма на главата ми, а предполагам и мозъкът не се е разминал без последствия.
Всъщност май съм бил прав, да не искам да се родя. Отдавна съм престанал да търся смисъла на моето съществуване.
Човек се ражда и живее, не защото това е нужно на него. Ражда се и съществува, заради другите хора. За да е част от веригата хора във времето, независимо дали му харесва или не. Понякога бива награден за тази си роля с малко щастие, задължително свързано с друго човешко същество. Само понякога....
Няма коментари:
Публикуване на коментар