Чертата

Някога в древни времена, жителите на едно царство се вдигнали на бунт. Бунтът им бил срещу Царя, който ги управлявал.

Царят управлявал с твърда ръка, без да се интересува, как живеят поданиците му. Интересувало го само властта и без милост смазвал всеки опит, за съпротива. Бил жесток и двуличен и не се спирал пред нищо. Поданиците му нямали никакви права, а задълженията им били многобройни и тежки.

Един ден обаче, хората вече не можели да търпят и всички се вдигнали на бунт. Войската на Царя, не могла да се справи и след седмица двореца бил обграден.

Тогава Царят, излязъл сам пред хората. Съобщил им, че ще се подчини на тяхната воля и ще изпълни всичките им желания. Предложил преговори, на които всички заедно да определят законите, по които ще се управлява царството в бъдеще.

-Защото без закони не може!- казал Царят на множеството.- Може сегашните да са лоши, но са по-добри от липсата на всякакви. Нека сега, заедно да направим законите и да живеем по тях, дълго и щастливо.

Преговорите започнали и скоро новите закони били готови. Само че, Царят се запънал за някои дребни неща.

-Не съм съгласен с този закон! - казал той.- Зная, че на вас ви харесва, но законът е не само за хората, а и за царството. В някои случаи, отделните хора трябва да отстъпят, в името на общия интерес. Затова ще сложа една черта и ще огранича някои ваши права. Няма да са много, а и ще са в интерес на Царството.

Преговарящите дълго мислили, но решили, че не си струва да започват отново битка. Все пак ограниченията наистина били малки и засягали малки групи от хора. Приели законите, съгласили се с чертата на Царя и всички заживели щастливо.

Минал месец, минали два, че даже и три. Тогава Царят извикал отново хората и им казал, че ще ограничи още някои дребни техни права. Незначителни и засягащи много малко хора и интереси. Прокарал нова черта и хората приели.

След месец Царят отново изместил чертата, ограничавайки други права. Обяснил, че царството се нуждае от промените и хората отново приели.

Минала година, а през нея Царят многократно, променял мястото на чертата. Хората се съгласявали, в името на общото благо и сами порицавали тези, които се опитвали да престъпят чертата. Нали чертата била определена от всички и била важна за царството.

Лека полека, Царят местел чертата, а хората се съгласявали. Един ден обаче осъзнали, че живеят по-зле, отколкото преди да се вдигнат на бунт. Задълженията им били повече, а правата по-малко.

Само че, вече нямало какво да направят. Сами били одобрили законите, съгласявайки се с отстъпки.

Чертата с ограниченията не била на Царя, а тяхна.