Случайно

Един човек вървял по пътя. Прибирал се в къщи след работа и бил толкова уморен, че едва си влачел краката. Не поглеждал встрани, а погледът му бил забит в земята.

Гледал земята, но не я виждал и така и не разбрал как и в какво се спънал. Спънал се, паднал на земята и изругал. После станал, отупал прахта от дрехите си, потрил издрасканите си ръце и се огледал да види, каква е причината.

Погледнал напред, погледнал назад, а после встрани, но нямало нищо. После навел поглед към краката си и ахнал. В краката му лежало гърне пълно със жълтици.

Човекът забравил умората. Грабнал гърнето, огледал се дали не го е видял някой и хукнал към дома си.

Прибрал се, връхлетял в кухнята и стоварил гърнето на масата, пред смаяния поглед на жена му.

-Виж, жено, какво намерих днес на пътя! Както си вървях се спънах в гърне със злато. Цял живот да работя, никога нямаше да спечеля толкова. Махни сега тези постни гозби и отскочи до бакалина, да вземеш месце. Най-хубавото месо избери. После мини през кръчмата и купи две оки от най-хубавото вино. Свърши нашата сиромашия! От днес нататък ще се почувстваме и ние хора.

-Ама, не може така!- рекла жена му.- Как така намери гърне със злато? Хората всеки ден минават по този път и никой не е намерил и грош, а ти цяло гърне със жълтици.

-Не зная бе, жена! Не зная! Случайно го намерих. Такъв ми бил късмета.

-Няма нищо случайно на този свят!- отсекла жена му. -Пък и късметът ти го зная. Нали те търпя двадесет години вече. Не е чиста тази работа. Я, някой големец го е загубил, а нещо друго има. Ще ходя да питам свещеника.

Човекът се опитал да протестира, но с жена на глава не се излиза. Взела гърнето и право при свещеника. Разказала му всичко, а той важно поклатил глава:

-Случайно бил намерил гърнето мъжа ти. На този свят няма нищо случайно! Всичко е предначертано от онзи горе и ние само следваме волята му. Бог е наградил мъжа ти, за да му даде знак.

-Знаех си, че не е случайно! - рекла жената.- Ама, какъв ще е този знак?

-Знак, че Бог обича семейството ви и иска по-често да ви вижда в църквата. Освен това Бог ви подсказва, че скоро не сте дарявали нищо на храма и ще е щастлив, ако дарите половината жълтици.

-Ох! Ама не са ли много половината?

-Е, ще се съглася и на четвърт, но по-малко недейте, че ще го обидите.

Жената дала четвърт от жълтиците на свещеника и се прибрала в къщи, за да разкаже на мъжа си.

-Може да не е случайно, че намерих гърнето.- рекъл мъжът.- Ама ти баш свещеника ни ли намери да попиташ. Че, той едва срича. Я да отидем при даскала. Учил е в странство и е прочел повече книги, отколкото има в царската библиотека.

Взел гърнето мъжът и право при даскала.

-Не е случайно, че си намерил гърнето.- рекъл му даскала. -Нищо на този свят не е случайно. Всичко е свързано в сложна плетеница от природни закони и всяко събитие е следствие от милиони други, случили се преди него. Самото събитие пък е причина за други, които ще се случат в бъдещето. Затова и гърнето не е случайно. Сигурно има причини, но това е сложна и скъпа за изследване материя. Ще ми трябва година и много пари, за да открия точната причина. Да, но аз ги нямам. Виж, ако се съгласиш да финансираш изследванията, ще се заема с радост.

-Ами.... Колко скъпо ще е, казваш?

-Много е скъпо, ама за мен. За теб парите вече не са проблем. Ако отделиш само една четвърт от жълтиците, ще се заема още днес. Зная, че парите не са малко, но така ще знаеш точната причина и ще спиш спокойно.

Мъжът се чудил, чудил, пък накрая се съгласил. Дал четвърт от жълтиците на даскала и се върнал в къщи, да разкаже на жена си.

Само че, още от вратата усетил, че нещо не е в ред. В двора било пълно със стражари, които веднага го хванали. После го отвели при Царя, който го погледнал намръщено и попитал:

-Казват хората, че си намерил на пътя гърне с жълтици. Как така го намери? Хиляди хора минават по този път, че и аз даже, а никой не е намирал жълтици.

-Ами не зная, Ваше Величество.- отвърнал мъжът.- Просто вървях и се спънах в него. Случайно го намерих.

-Грешиш!- отвърнал Царят.- Нищо на този свят не е случайно. Тъкмо ми трябваха пари, за да довърша новия си замък и днес подписах нов закон. Всичко намерено на територията на царството, независимо какво, къде и как, принадлежи единствено на мен. Гърнето се конфискува в полза на царската хазна, а понеже част от монетите липсват, ще ги ми ги отработиш, когато и както аз реша.

Прибрал се човекът в къщи. Разказал на жена си, какво се случило, а тя това и чакала:

- Казах ли ти? Казах ли ти, че не си ги намерил случайно. Нищо на този свят не е случайно! Ако беше богат, можеше и да си прав, ама за бедните хора, няма случайни неща!