Безсилие

Кварталът е пуст и тих. По тесните улиците още седят изровените дупки от поредния ремонт. Още в петък изрязаха кръпките в асфалта, а след това ги оставиха, дори без да ги обозначат.
Забързани силуети се мяркат между блоковете, следвайки своите коловози. Слънцето е изгряло преди малко, но днес не нося фотоапарата. Денят намалява и светлината е слаба.
Чака ме поредната тежка седмица и не ми е до снимки. Вървя забързано, а мислите ми са другаде. Виждам самотната кола, със загасени светлини, която профучава край мен, но не ѝ обръщам внимание.
Спирачките обаче ме стряскат. Вишнево червено раздрънкано BMW. Скоростта е намалена и колата се движи бавно и криволичейки успоредно на мен. Чувам викове и вдигам глава.
От прозорците се показват неясни размазани пиянски лица. Псуват, ругаят, заплашват.
Присвивам машинално юмруци, разкършвам рамене, но не спирам. Продължавам да вървя без да променям посоката и скоростта. Искам да реагирам, но страхът ме е сковал.
Да, страх ме е. Намирам се в най-населения квартал на Самоков. Минавал съм по този маршрут поне десет години и съм се сблъсквал с какво ли не, но този път изпитвам страх. Не ги познавам, не зная колко души са в колата, не зная с какво разполагат, не зная колко са пияни и озлобени.
Чувствам се безсилен и уплашен. Вървя по тротоара и чувствам само страх и безсилие. Наоколо почти няма хора. Зная, че в квартала има полицейска кола, но в този час обикновено дремят скрити някъде, изчаквайки да свърши смяната им. Или пък са на безлюдния паркинг в края на града, за да се изпикаят до телената ограда.
Колата внезапно увеличава скоростта и отминава. Сред воя на двигателя, продължавам да чувам пиянските гласове, но напрежението изчезва.
Изчезва и страхът, но безсилието остава. После безсилието се превръща в гняв. Гняв срещу тези подобия на хора, гняв срещу обществото ни, което ги създава и търпи.
Гняв срещу самия мен, защото се уплаших. Защото не реагирах, независимо от резултата. Защото утре тези заразени с бяс животни, ще изберат друга жертва- по-слаба, по-дребна и по-уплашена.
Да, в колата не бяха хора, а бесни животни. С една разлика- бесните животни просто ги застрелват и изгарят, а за тези твърдим, че са част от обществото. Твърдим, че имат права, а някои вярват, че носят и душа.
Само че, в този миг мисля, че грешим. Всъщност не мисля. Не искам да мисля. Вървя машинално, без да се оглеждам. С мен са само гнева и безсилието.

14 коментара:

  1. Дааа...животните не се напиват и не трепят за кеф...или от пиянска деменция.
    Впрочем, алкохолът и свободата си приличат доста. На някои хора не им понасят в големи количества...(това трябва да е смешно, но сигурно греша,а?)

    ОтговорИзтриване
  2. Когато обществото е обречено само на себе си и то самото е пасивно, защото не вижда около какво и как да се обедини, надвива злото. То е неконтролируемо, силно и яростно. Държавата я няма - институциите не работят, а умират невинни хора, поради тези причини. Как да се променят нещата, когато ние сме на колене пред силните на деня и осъдените само за показ, демонстрирайки, че "аз съм вечен" - цар Киро, нямат страх от нищо.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не зная, но май обществото ни е добре контролирано и се води точно натам, накъдето сме се запътили:(

      Изтриване
  3. Това е държавна политика в продължение на много години.А сега берем плодовете...Плащаме им водата,тока,обучаваме ги,ще ги вкараме и в Парламента,за да си търсят правата,критикуват ни от Запад,че не ги приобщаваме.А те дали искат да се приобщят?А сметките са наши в крайна сметка...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не съм споменал, какви са били хората в колата. Нарочно, защото няма значение. Всъщност повечето, които правят такива изпълнения, са добре обезпечени българчета, често и с добро образование.

      Изтриване
  4. Да, встрани от основното, и тия са безсилни, и изпитват страх - затова и пораждат такива усещания в хората, покрай които минават. В този момент са били в такова състояние. Усещанията "заразяват" някак. Ако бяха весела компания, която маха на минувачите - нямаше да има страх. Дано скоро измислим "ваксина" срещу това бързо прихващащо усещане за безсилие! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Ами щом не е в алкохола, тогава да не би да е в свободата?! Това имах предвид, като казах, че си приличат. Алкохолизъм и свободохолизъм. Някои хора просто нямат мярка :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Няма връзка и със свободата. Просто правилата на играта са сбъркани.

      Изтриване
  6. Прав си! Безсилни сме. Защото такава среща може да завърши или в болница или в гробището, а може и в затвора. И в трите случая губиш... Защото няма законност :-(

    ОтговорИзтриване
  7. По-точно играта е "сбъркана". Такава игра, в която правилата не са еднакви за всички играчи, има само един печеливш - този(тези) които са я организирали...Друг е въпроса как са ни вкарали в нея. И там подходът е диференциран..

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Всъщност при хората няма правила. Или те са толкова изменчиви, колкото са различни самите хора. Само че, това е дълга тема и не зная, дали ще избие на приказка:)

      Изтриване