Нарисувах те

Във ранна утрин върху листа бял,
с молив те нарисувах.
Лицето ти оформих във овал,
а после листа скъсах.

Не беше твоето лице това,
от листа гледаше ме непозната.
С лице сияещо от красота,
но без капка топлина в душата.

Очи затворих огорчен,
молива хвърлих на земята.
Защо се случва все на мен,
мираж да търся на луната?

А после вътре те потърсих,
в сърцето биещо неравно.
В сърцето те потърсих,
но мястото бе празно.

Тогава пак те нарисувах,
със слънчев лъч в тих летен ден.
Без молив аз те нарисувах,
като копнеж и несънуван сън.

От летен изгрев топлина аз взех,
от птиците пък свободата.
На вятъра от нежността аз взех,
а от липите аромата.

Рисунката прибрах в сърцето,
заключих го със десет ключа
и тръгнах да те търся в утрото,
по спомена останал под клепачите.