Беше нова. Последен модел, боядисана с искрящите модни цветове. На места стените и бяха полупрозрачни и любопитният поглед можеше да види всяка подробност в малкото пространство. Дизайнът беше непознат и доста смел, но привличаше окото. Името на дизайнера беше изписано на дъното и макар да не беше от известните, критиците му предричаха бляскаво бъдеще. Не като с проекти на къщички за птици, разбира се, но тази година те бяха на мода.
Фирмите не смогваха да изпълнят поръчките, а цените растяха всеки ден. Най-добрите образци се продаваха на търгове и можеха да си ги позволят малко хора. Тези с по-малки възможности се задоволяваха с китайски или индийски копия, които често се разпадаха след първия дъжд.
Никой не знаеше как тръгна тази истерия, но всеки човек на земята, държеше да има своя къщичка за птици. В Градът навсякъде погледът се спираше на тях. С различни и невероятни форми и цветове, често една до друга, подредени в редици или безредно накичени по стените на многоетажните здания.
Мястото беше важно. Когато имаш нещо, което е ценно, трябва и мястото да е такова, че да го забележат повече хора. Освен това мястото трябваше и да е сигурно, защото кражбите бяха ежедневие.
-Красива е!- каза жена му. - Освен това е оригинална и няма друга такава в квартала. Къде ще я закачиш?
-Колебая се. Може би на стената до прозореца на спалнята ни, или пък по-добре на откритата тераса до гостната. Там ще могат да я видят повече хора.
-Да, гостната е по-добър избор. Утре ще идва една приятелка и нямам търпение да се похваля. Знаеш ли, че вчера четох за къщичките за птици? Някога са ги правели груби и са ги закачали в клоните на дърветата.
-Да се чудиш защо? Нали в клоните никой няма да ги забележи? Всъщност няма значение. На земята отдавна няма и дървета.
-Както и птици, но какво значение има? Всъщност, може би не са изчезнали напълно. В старата служба се говореше, че шефа имал жива птица на вилата. Беше сух и старомоден тип и май малко луд по старите неща. Казваха, че в тях било ужасно. Навсякъде имало сандъчета с обикновена пръст, в които растели някакви зелени неща. Представи си! Да имаш подобни източници на милиарди микроби в къщи!
-Ужасно е! Сигурно е починал мъчително?
-Ами, май още не е, но рано или късно, ще му се случи. Та казваха, че покрай другите боклуци в дома си имал някаква птица. Държал я в хубава скъпа клетка и не допускал никой до нея. Била малка и невзрачна, но цапала много. Накрая някой го натопил и санитарните власти я конфискували.
-Не вярвам! Просто няма от къде да е намерил птицата. Ще ходя да закача къщичката, че вече стана късно.
Последните слънчеви лъчи обагриха града в червено. После червеното потъмня, в небето проблеснаха разноцветни пламъчета, отражения от милионите цветни кутийки по стените на сградите и после настъпи мрак.
Изгря луната, но никой не и обърна внимание и тя обидено помръкна. Тогава сякаш стотици сенки се спуснаха от небето. Спускаха се и описвайки големи кръгове в тъмното небе, а когато достигнаха града се пръснаха в безредица и гласовете им събудиха всички.
Звучите идваха от всички страни. Нестройно, но пленяващо слуха. Изпълваха улиците, влитаха през прозорците и достигаха до всеки.
После стана тихо. Гостите замлъкнаха, скупчиха се и полетяха нагоре. Нагоре към луната, която беше единственото познато нещо в този странен свят.
Оставиха града събуден и тревожен. Неразбиращ и уплашен. Оставиха града с хилядите къщички за птици, направени от хора за хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар