Битката

Някога, преди да се появят хората на Земята живеели огромни създания. Били могъщи и владеели силите на съзиданието и разрушението. Забавлявали се с природните стихии и ги използвали, като инструмент, с който променяли планетата по свой вкус. Често разрушавали без колебание сътвореното за векове, за да създадат на негово място поредният свой каприз. Живеели в мир и никой не се месел в делата на другите.

Един ден обаче Създанията се скарали помежду си. Уж нямало причина за това, но първо спрели да говорят едно с друго, а след това започнали битка на живот и смърт.

Битката била дълга и жестока. Съществата влагали в нея всичките си сили и умения, без да жалят нито противниците си, нито себе си.

Накрая останали само двама, но това не спряло битката. Вкопчени един в друг, те продължавали битката, забравили за всичко друго.

Планетата се променяла вече не по техните желания и скоро създала свой живот. Двете същества не забелязвали дори това. Не забелязали дори и появяването на хората. Битката отнемала всичкото им внимание и сили и друго не ги интересувало.

Един ден обаче, когато спрели за миг, за да си отдъхнат, случайно погледнали встрани. Видели две групи хора, които стояли встрани и ги наблюдавали. Не само ги наблюдавали, а ръкопляскали и викали силно.

Едно от съществата протегнало ръка и сграбчило един от хората. Останалите хора се развикали още по-силно и хукнали да бягат.

-Не ме убивай, Велики!- с треперещ глас замолил хванатият човек.- Аз винаги съм те подкрепял и изпълнявам точно волята ти.

-Каква воля си изпълнявал?- засмяло се могъщото същество.- Какво подкрепа може да ми даде, немощно създание като теб?

-Ами аз съм от тези, които вярват, че ти олицетворяваш доброто на този свят. С моите молби и тези на другарите ми изразяваме почитта си към теб, а с аплодисментите ти даваме сила, за да се справиш със Злото. Всичко, което направиш е добро и правилно, а противникът ти е самото Зло.

-Искаш да кажеш, че аз съм лош?- засмяло се другото същество и поело в дланта си човека. - Казваш, че аз съм Злото и не правя нещата, както трябва. Искаш да кажеш, че ще се радваш, ако загубя?

-Ами.... Така са ме учили, Велики.- разтреперил се човекът.- Така са ме учили, но може да греша. Другата група вярва, че ти си Доброто и всичко, което правиш е добро и правилно. Сега като те видях от близо, мисля че съм бил заблуден. Прости ми, Велики. От днес ще слушам и подкрепям само теб.

Двете могъщи същества се засмели и дълго не можели да спрат. После погледнали и смехът им спрял. Били мръсни и изтощени от борбата, а дори не поменели за какво започнали.

Тогава гневът им изчезнал. Стиснали си ръцете и се сдобрили. Оттеглили се далеч в планините, за дълга почивка.

Излежавали се по цял ден и се радвали на света, такъв какъвто е. Вече не искали да правят никакви промени и рядко се намесвали в борбата на природните стихии.

Понякога им ставало скучно. Тогава ставали невидими и се връщали на мястото на битката. Там имало нова битка. Двете групи хора се биели на живот и смърт, без да се интересуват от нищо около тях.

-Днес май ще победи Доброто.- казвало едното същество.- Моите хора имат предимство. Викат по-силно и са повече.

-Не се знае, кое ще победи!- смеело се другото същество.- Според моите хора, ти си Злото. Всъщност може би греша. Кои бяха моите хора и кои твоите.

-Трудно е да се каже.- смеело се първото същество.- От тук изглеждат еднакви. Правят едни и същи неща, говорят едни и същи неща и се молят за едно и също. Какво ли ги кара, да се държат така?

-Не зная, а и те самите сигурно не знаят. Приличат на нас, преди да се сдобрим. Дали някога ще погледнат встрани?

-Не зная. От една страна не ми се иска, да загубим това забавление. От друга обаче ми е жал за тях. Дано някой ден погледнат встрани.