Дракон

Оженили се Принцът и Принцесата, а сватбата била чудо невиждано. Три седмици всички яли, пили и се веселили, а после заживели щастливо.
Царството било малко и световните новини бавно стигали до него, но пък било спокойно и мирно място. Климатът бил приятен, без прекалено студени зими и изгарящи лета. Без наводнения и суши. Просто скучно райско царство.
След време Принцът станал Цар, а Принцесата –Царица. Родил има се и наследник и когато приказката трябвало да приключи, един прашен и запъхтян вестоносец връхлетял в царските покои.
-Ламя! Ламя, Ваше Височество. В южният край на страната се е появила Ламя. Всички са ужасени. По нашите земи никога не е имало лами, но старите хора казват, че в приказките се разказвали страшни истории за тях. Молят за помощ от Ваше величество.
-Мдаа...- почесал се по главата Царят.- И на мен са ми разказвали тези приказки, когато бях малък. Плашеха ме с Ламята, за да не ям ябълките още зелени. Щом трябва ще и видя сметката. Миналата седмица убих две мечки в един ден, та с една ламя ли няма да се справя.
Свикал царят ловната дружина, сбогувал се с Царицата и с малкият Принц и потеглил да убие Ламята. След два дни стигнали селцето край което била Ламята. Упъти ли ги местните, къде да я търсят и след като се подкрепили и починали лесно я намерили.
Виждала се от километри сред полето. Била огромна и зелена. Когато приближили царят ахнал. Вместо кръвожаден звяр, насреща си видял кротък гигант. Пасяла си ламята тревичка и дори не мачкала посевите, а внимателно обикаляла по синорите и поскубвала с огромните си зъби само плевели и тръни.
-Стой на място! Стрелците да се приготвят за стрела!- извикал Царят и тръбачите затръбили с роговете.
Ламята се стреснала и погледнала уплашено.
-Ама недейте така де. Не правя никому нищо лошо.
-Ти, нали си Ламя?- спрял стрелците Царят.
-Ламя съм разбира се, но нима това е нещо лошо?
-Боже, каква е коварна!-прошушнал Шутът на ухото на Царя.- Сега си спомних, какво точно ми разказваха за ламите, когато бях малък. Правят се на кротки, но са много жестоки. Лъжат хората, а ако не успеят, вдигат се във въздуха, бълват огън през ноздрите си и ги изпепеляват. После ги изяждат, даже понякога още живи. И не умират лесно. Ако им отрежеш главата на нейно място пониква нова. Трябва да се уцелят точно в сърцето, но с тази дебела кожа и това не е сигурно.
-Стрелци, готови за стрелба!- извикал уплашен Царят.- Цели се точно в сърцето, а ако не успеете, отстъпваме организирано към селото.
Стрелците опънали лъковете и Ламята, побеляла от страх.
-Чакайте, малко! Ама в тези приказки няма нищо вярно. Всъщност ние Ламите сме кротки домашни любимци. Някога на Земята е живяла раса от Великани и те са ни опитомили и глезили. После изчезнали, а нашият вид скита бездомен. Сигурно е било хубаво време. Как ми се иска някой да ме почеше зад ушите, а после под брадичката. И по коремчето разбира се... А другото са лъжи. С тези тежки кости и малки криле, как бих могла да летя? А огънят? Че нали ще изгори първо мен. Досега ми се е случвало само веднъж, но бях преяла с боб и люти чушки и тогава огънят излизаше отвсякъде.
-Лъже, Ваше Величество!-пошушнал пак Шутът.
-Стрелци!- извикал Царят.
Тогава Ламята притисната отвсякъде внезапно се засмяла.
-Хванахте ли се? Елате по-близо да ви покажа, коя съм. С тези ваши стрелички не можете да ме нараните. Аз не съм обикновена Ламя, а истински жесток Дракон. Под зелената кожа крия броня от плочки, а устата ми е пълна с три реда зъби. Само чакам някой, глупак да се приближи и аммм....
Тук ловната дружина начело с Царят, преминала в организирано отстъпление. Толкова били съсредоточени в бойните действия, че даже не усетили, кога стигнали в двореца.
-Къде е Ламята?- посрещнала ги на вратата Царицата.
-Каква Ламя?-запъхтяно продумал Царят.
-А, за Ламята ли става въпрос? Тя избяга. Когато видя какви юнаци има насреща си, си плю на петите и избяга през границата.- усмихнал се Шутът.
-И не беше обикновена Ламя, а жесток огнедишащ Дракон! –изпъчил се Царят.
-Знаех си! Моят герой може да се справи с всичко! –усмихнала се и Царицата и го дарила с целувка.
След това всички заживели щастливо. Повече в царството никога не се появила Ламя. Само когато, малкият Принц се катерел по клоните и берял зелени ябълки, го плашели с нея.
Само, че кой вярва на приказки за Лами?

Ламята изпроводила с усмивка бягащите юнаци. После се обърнала и тръгнала към границата на Царството. Вървяла внимателно по пътя и се стараела да не смачка нищо. Когато минала през селцето, всички жители избягали. Останала само една сляпа баба и котето в скутът и. Котето скочило, навирило тревожно опашка, но после гальовно се отъркало в краката на Ламята.
-Сладурче!- разнежила се Ламята.- Късметлия си ти! Сигурно е много приятно да има кой да те почеше зад ушичките, а после под гушката. И по коремчето разбира се... Ха, сбогом и да си пазиш стопаните. Те са глупаци, каквито сигурно са били и нашите навремето, ама без тях е скучно.
После ламята продължила по пътя с наведена глава стъпвайки внимателно, за да не смачка някоя мравка. Повече никой не я видял...

.

9 коментара:

  1. Ха сега де, кой ще почеше тази Ламя зад ушичките, после под гушката. И по-коремчето разбира се. Ама че глупаци :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Интересното на човека е, че най-често не вярва на очите си, а вярва на това, коего са му казали, че вижда :)

    ОтговорИзтриване
  3. И най-вярва наборе, на казаното от шутове :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Прииска ми се ламя за домашен любимец :)... и непредубедени съседи по царство.

    ОтговорИзтриване
  5. да живее Ламята!(макар и за едната гордост на такива царства:)))
    много си ги обичам змейовете:-)
    и вълка от приказките‚ дето всички го бият и го мразят‚ защото е глупав и им се хваща на гадните номера.. особено онзи коварен заяц, ну, погоди, от малка жадувам да го пипна веднъж за ушичките..;))

    ОтговорИзтриване
  6. :) Тъкмо бях свикнала с идеята, че драконите ходят на лов за домашни любимци и ти сега ...

    ОтговорИзтриване
  7. @Руми, все ще се намери:)
    @slavuncho,донякъде е правилно, защото очите лъжат често,но и думите по-често лъжат.
    @Кръстю, ако не са шутовете, ще са съветниците, а те са по-лоши:)
    @sky_mender,На мен пък ми се прииска да съм домашен любимец, ама сптопаните ми да не са глупаци:)
    @angie, да живеят лошите герои. На сто процента съм убеден,че всички са набедени:)
    @Gloxy-Floxy, а замисляла ли си се, че котетата например може да ни смятат нас за домашни любимци:)

    ОтговорИзтриване
  8. Много царе се навъдиха, а малко лами останаха :0
    И Змей Горянин го няма...

    ОтговорИзтриване
  9. Kal4o, ламите са тук около нас. Просто не можем да ги познаем:)

    ОтговорИзтриване