Народ и език

Дойде и тази година денят на най-българския празник. Вече трета година не пропускам да напиша по няколко думи за празника и се чувствам горд, че и ний сме дали нещо на света:
А,Б,В -2009 година и 24 май – 2010 година
Тази година обаче, мислите ме отнесоха в малко по-различна посока. Причината е в едно стихотворение на Иван Вазов, за което се сетих преди седмица и думите от него, постоянно се въртят в главата ми. Стихотворението е „Българският език“:

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам се, откак съм на света!
Се туй ругателство ужасно, модно,
се тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Странно, но докато го препрочитах, нещо ме накара да заменям на места думата език, с думата народ. Може би защото често забравяме, че писмеността, езикът и народът са едно цяло. Забравяме, че като писмеността и езикът влияят на хората, така и хората променят езика и писмеността.
От както се помня, винаги се е намирал някой да обяснява, колко прост народ сме. Най-често това също са българи. Същите хора обаче не пропускат, да възхваляват и всестранния гений на българина във всички области. Няма противоречие, защото хората, които го правят слагат себе си в отделна, по-висша категория. Категория на тези, които всичко знаят, но които всичко им е ясно. Странно, че при толкова гении, нещата не вървят. Може би, защото думи, изречени или написани, без действие не струват нищо.
Има обаче нещо, което наистина имаме. При всякакви ситуации сме успявали да запазим човешкото в себе си. Дори и днес, когато повечето хора изнемогват, винаги се намират такива, които са готови да протегнат ръка и да помогнат на другите. Някои са на ръба на физическото оцеляване, но често дори и те са готови да отделят от залъка си за кауза, която е важна.
Имената им няма да останат в историята. Бъдещите поколения няма да разбера никога, че това което имат, го дължат на такива хора, но те пишат истинската история. Тях няма да ги видите да развяват знамена по площадите. Няма да ги видите по телевизията. Те не говорят умно, но с работата си всеки ден създават малката история.
За да се съхрани езикът и народът ни са били нужни не само създатели и учители, а и тези незабележими хорица. Те дори не го съзнават, но през вековете и езика и писмеността са се съхранили именно заради тях, защото народ, език и писменост, са винаги едно цяло.
Честит празник!

12 коментара:

  1. Добре е някой да ни припомни хубавите смислени неща:-)Отдавна не бях го чел.
    Честит празник и от мен!

    ОтговорИзтриване
  2. Честит празник и от мен!

    П.П. Блогер нещо празнично се бъгна :(
    Емо

    ОтговорИзтриване
  3. Още веднъж, Честит празник и лека седмица!

    ОтговорИзтриване