Феята на Люляците

Някога, когато хората още вярвали във вълшебствата, в една далечна страна живеела красива принцеса. Растяла щастлива и безгрижна и по цял ден играела в градината на двореца. Царството било малко и бедно и градината не била пълна с чудни екзотични цветя. Била най-обикновена цветна градина. Цветята, храстите и дърветата в нея, можели да се видят на хиляди други места, но за Принцесата градината била неповторима. Може би защото била нейната градина, или заради тайната, която знаела само Принцесата.
В края на градината, в стария люляков храст живеела фея. Истинска фея и то не обикновена, а Феята на всички Люляци. Била стара. Много стара и знаела хиляди истории за древни времена, за принцове и принцеси, за зли магьосници и смели герои.
Феята не се показвала на всеки, но на Принцесата имала доверие. Често прекарвали по цял ден в приказки, а понякога феята се включвала в детските игри. Принцесата научила много от феята и винаги когато имала проблем, отивала за съвет при нея.
Годините минавали и Принцесата пораснала. Дошло време да си намери Принц. Много принцове поискали ръката ѝ, но Принцесата чакала своя принц и един ден той пристигнал. Пристигнал на бял кон, но дири да яздел камила, тя пак щяла да го познае. Не бил красавец, не бил от богато и могъщо царство, но Принцесата се влюбила в него от пръв поглед.
Принцът също се влюбил в Принцесата и приказката трябвало да свърши щастливо. Само, че не станало точно така.
Принцът имал един недостатък. Обичал да отлага нещата от днес за утре. Харесвал Принцесата и всеки ден падал в краката ѝ, но не бързал да поиска ръката ѝ. Минавали месеците и се изтърколила година, но той все отлагал важната стъпка.
Принцесата чакала, чакала и чакала. След станала тъжна, а после се ядосала, но нямало какво да направи. Принцът изпълнявал всичките и желания, освен най-важното, защото тя никога не се осмелила да го каже.
Един пролетен ден Принцесата отишла в градината. Люляковият храст бил отрупан с уханни цветове, а Феята я чакала на пейката до него. Отдавна Принцесата не се била отбивала за приказки, или игри. Била вече голяма и други неща, лежали на сърцето и. Оплакала се тя на Феята от недосетливостта на Принца и поискала съвет.
-Няма нищо по-лесно. -засмяла се Феята.- Поискай от твоя Принц един люляков цвят и всичко ще се нареди.
Принцесата не повярвала. Не разбирала, какво толкова необикновено имало в люляковия цвят. Навсякъде на където погледнела люляците били отрупани с цветове и Принцът просто трябвало да протегне ръка, за да изпълни това ѝ желание.
Все пък на другия ден, Принцесата поискала от своя Принц един люляков Цвят. Принцът обаче се засмял. Прекалено лесна и обикновена била тази задача.
-Принцесо, разбира се, че ще изпълня желанието ти, но искам да направя за теб нещо по-важно и необикновено. Днес е прекрасен ден и можем да отидем на разходка до езерото. Ако имам късмет може да срещнем и Дракон, който да убия и да положа в краката ти. А люляковия цвят, ще ти донеса друг път.
На следващият ден Принцесата напомнила на Принца за желанието си, но той отново намерил по-важни неща. Минала седмица, втора и един ден Принцът намерил време, да откъсне люляков цвят за своята Принцеса. Слязъл в градината и потърсил, но всички люляци били прецъфтели. Тогава скочил на коня и обиколил цялото царство, но никъде не намерил люляков цвят. Трябвало да чака цяла година, за да изпълни нещо толкова обикновено.
Прибрал се с наведена глава в двореца, а там Принцесата отново поискала своя люляков цвят. Принцът се усмихнал, коленичил пред нея и казал:
-Днес е хубав ден, Принцесо. Защо да го пропиляваме за нещо толкова обикновено, като люляков цвят. Вместо това имам нещо друго в предвид. Искаш ли да станеш моя жена? Искаш ли да се оженим още днес?
Този Принц бил досетлив, но колко ли още отлагат нещата за някой друг ден?

1 коментар:

  1. Много хубава приказка! Освен всичко е и красива:)Приятен ден, Влади!

    ОтговорИзтриване