За хората и мравките

Ако някой ден имаме време да застанем на едно място поне за минута. Ако погледът ни в този миг не блуждае, далеч от мислите за ежедневието. Ако се спре на земята под краката ни, ще ги видим.
Те са винаги там. Самотни, или в редица. Забързани или спрели за миг, мравките са навсякъде. Не ги забелязваме, защото са малки и няма какво да делим. Освен ако някой ден не нахлуят в дома ни, или пък някоя заблудена мравка не впие челюсти в кожата ни.
От разнообразието на видовете мравки се интересуват само специалистите. За останалите хора всички мравки са еднакви. Тези дребосъци са древни създания. Оцелели са и оцеляват при всякакви катаклизми. Знаем много за тях, но за първото което се сещаме е тяхната организация.
В мравунякът, който е техен дом, редът е на първо място. От излюпването си всяка мравка си знае мястото и задачите и никога не прави нещо, което е различно. Съдбата им е предопределена и монотонна. Имат работа, дом, храна и компания.
Ако се замислим, това е идеалът и на много хора. Моделът, по който е построено човешкото общество прилича на този на мравките. Поне формално има същата структура, но хората не са мравки.
За мравката, независимо дали е работничка, воин или царица, всичко се свежда до една единствена цел- оцеляване. Не оцеляване на самата мравка или член от мравуняка, а оцеляване на колонията. Защитата на яйцата и царицата, са просто част от общата стратегия, в която отделната мравка не струва нищо. Тя е нещо незначително и заменимо.
При хората, въпреки общите неща в изграждане на обществото, нещата са различни. За самото общество, отделният човек не е важен. Животът му струва, дори по-малко от този на мравка в огромен мравуняк. Отделният човек обаче, нещата не стоят така. Всеки вярва, че е важен за другите. Всеки вярва, че това което прави е по собствена воля. Всеки вярва, че околните го забелязват.
С тази си вяра, се създават легенди за отделни хора останали в историята. Всъщност историята, също като отделния човек, не е важна за човечеството. Казват, че трябва да се помни, но знаем, че не е така. Едни и същи истории се повтарят, а това което мислим, че знаем за миналото всъщност е това, което ни е удобно в настоящия момент. Историята многократно е променяна, за да бъде удобна, а не за да бъде полезна. Това също не е нужно на човешкият мравуняк, а само на отделни хора в него.
Вярваме, че човешкият мравуняк е по-съвършен от този на мравките. Мислим, че частичното право на избор, което е измамно, е нещо важно. Вярваме, че разумът е това, което прави разликите. Разумът е това, което ни прави по-съвършени.
Вярваме, но разликите между мравунякът и човешкото общество не е разумът. Не са и чувствата, които предполагаме,че са човешка привилегия.
Всъщност, това което прави разликата е нашето ЕГО. Мравките го нямат, защото иначе не биха оцелели. Имат го по-висшите форми на живот, но при нито една от тях, ЕГО-то не може да се сравнява с човешкото. ЕГО-то прави разликата между един мравуняк и човешкото общество. За добро или лошо, то е това което ни свързва.
Сигурно няма да приемете този извод. Може би е грешен, но ако отделим поне минута време, да се замислим за тези неща, може би ще намерим и нещо друго. Нещо, в чиято основа, не стои голямото АЗ.
Ако някой ден имаме време да застанем на едно място поне за минута. Ако погледът ни в този миг не блуждае, далеч от мислите за ежедневието. Ако се спре на земята под краката ни, ще ги видим.
Ще видим мравките, чиято общност ще оцелее във всякакви условия.
Ако вдигнем поглед, ще забележим човешкият мравуняк, който на пръв поглед напомня за този в краката ни. Прилича, но и се различава. Разликите изглежда ни правят по-силни, но дали е така? Дали ще ни помогнат да оцелеем, ако наистина изпаднем в беда?