Нютон и гравитацията

Исак Нютон внимателно наблюдаваше ябълковото дърво. От месеци знаеше, че в това дърво се крие някакъв ключ към тайните на природата. Напоследък работеше по проблемите на взаимодействието на телата и вече беше достигнал до елементарно, но елегантно заключение. Оставаше да го оформи в математическа формула, но не бързаше.
-Сър! - прекъсна съзерцанието му един слуга.- Няма ли да вече да разпоредите да оберем ябълката, Сър? Повечето ябълки паднаха и се похабиха, Сър!
-Не! -сепна се Исак Нютон.- Не още! Всъщност.... Мисля, че вече може. Само, че преди това събери цялата прислуга. Искам да ви покажа нещо. Елементарно е, но обяснява част от света около нас.
Скоро слугите се събраха в градината. Не разбираха нищо. Доколкото знаеха, не бяха се провинили и се чудеха, защо господарят ги наказва да стоят навън в мразовития ден.
Исак Нютон гледаше ябълката и сякаш не чуваше неодобрителното сумтене зад гърба си. Изчака десетина минути, но нищо не се случи. Тогава пристъпи към ябълката, откъсна един плод и го пусна на земята. Откъсна втори плод и отново го пусна.
-Видяхте ли? - попита той хората.
-Какво да видим?
Исак Нютон махна с ръка разочарован, откъсна още една ябълка и отново я пусна.
-Глупаци! Не виждате ли, че ябълката пада винаги към Земята. Пада винаги перпендикулярно и никога не се отклонява. Точна това е в основата на фундаменталния закон, който открих. Причината за за падат ябълките само надолу и винаги перпендикулярно на Земята нарекох гравитация. Всички тела се привличат, като силата им е пропорционална на тяхната маса. Разбрахте ли?
-Разбрахме, Сър! Чудесно,Сър!- избухнаха в бурни аплодисменти слугите.
-Сега вече може ли да оберем ябълката, Сър? - прекъсна аплодисментите готвачът.- Замислил съм чудесно ястие с ябълки и ако побързам ще стигна за вечеря.
Исак Нютон се ядоса, но прецени, че сам си е виновен. Познаваше слугите си отдавна и те не бяха публиката, която му беше нужна. Взе една ябълка, вдигна яката на палтото си и се отправи пеша към клуба.
Слугите едва дочакаха да се скрие в мъглата и се втурнаха на топло. Настаниха се в кухнята и докато чакаха готвача да приготви вечерята, обсъдиха днешните клюки. Скоро обаче темата със странното поведение на Господаря, измести другите теми.
-Нищо не разбрах! - обади се чистачката.- Защо му трябва да господаря, да измисля нови закони и то толкова завързани? Не ни ли стигат тези, които си имаме?
-Това новият закон, да беше само излишен, няма страшно. Това им е работата на господарите. Пият си чая и измислят закони, от които ние теглим. Само, че новият закон е и грешен!- взе думата готвачът. - Вижте сега! Хвърлям ябълката към кошницата и тя лети. Лети, а не пада отвесно. Мога да я хвърля и нагоре, ето така. Вярно,че пада, но в законът се казва, че движението е винаги надолу, а това не е така. Нещо повече. Аз съм по силен от ябълката и тежа повече. Съгласно законът, тя трябва да се привлича от мен, а ако не се протегна да я взема, тя никога няма да падне към мен.
-Така е!- съгласи се конярът. -Така, е когато хора, които са далеч от практиката се месят в нещата. Загледал се в ябълката и решил,че всичко му е ясно. Ако беше погледнал малко по-високо, щеше да види птиците. Те, защо не падат?
-Не зная дали е верен, но е много сложен.- обади се един чернокож роб.- Може пък, да важи само за ябълките на това дърво. В къщи нямахме ябълки. Имахме фурми, прекрасни на вкус. Те фурмите падаха също, но ние си нямахме такъв закон. Единственият закон беше волята на Падишаха, но фурмите и него не слушаха.
-Стига глупости вече! Вечерята е готова!- обяви готвачът.
-Мирише вкусно, но се чудя дали да ям.- обади се чистачката. - Нали има ябълки в нея. Обичам ги, но ако Господарят е прав и започнат да се подчиняват на някой завързан закон. Ще си легна гладна тази вечер. Не са за мен такива завързани неща.
-Ако искаш! - засмя се готвачът.- Тъкмо ще остане повече за другите.
-Хей, не се притеснявай. Хапни си спокойно. Те тези сложните закони са само за господарите.- опита се да я вразуми конярът. -При нас обикновените хорица, нещата стават просто. Кой обикновен човек, ще остави ябълките да се похабят, като падат, а няма да ги обере навреме?
-Май ще хапна.- засмя се чистачката.- Това все пък са обикновени ябълки, а аз ги обичам. Само, че сега се притесних за друго. Снощи сънувах, че падам от високо. Нали това е само сън, а не някой завързан закон? Нали, а?