Без рози

Косите ни слана попари,
превърнаха се в снежни планини,
Сред глетчерите няма рози,
там няма стари спомени дори.

Днес вече не сме същите
и розите не са това, което бяха.
Живеем сред бетон и арматура,
а романтиците умряха.

Днес розите растат във парници,
прекрасни са и без бодли.
На цвят и мирис ги докарват,
докарват ги и на живот дори.

Докарват ги, но не е същото,
а роза без бодли е скучно цвете.
Една любов пък без бодли,
не оцелява седмица дори.

Не са виновни розите,
не са виновни времената.
Не е виновна и сланата,
попарила косите.

Ако една любов е истинска,
дори сред глетчерите оцелява.
Ако и розата е истинска,
сред снеговете оживява.