Чудото

Някога преди много години, в едно царство през девет планини в десета, живеел стар цар. Много неща бил видял през живота си. Много неща бил чул и преживял.
Годините били направили косите му сребърни, погледа му уморен, а него спокоен и търпелив. Никога не бързал, никога не се ядосвал и никога не се учудвал на нищо.
Дните на Царя, преминавали монотонно. Сутрин решавал набързо делата на царството. Решавал ги бързо, защото познавал всичко и всички в царството. Каквото и да се изникнело, то вече се било случвало и преди. Царят дори не се замислял, а пращал съветниците си да погледнат в старите книги и да приложат същото решение. През останалата част от деня, Царят прекарвал с своята градинка. Там сред своите цветя и дървета, забравял за всичко.
Царят нямал наследници. Нямало на кого да предаде трона, но не се тревожел за това. Всичко в царството било подредено, както в аптека. Съветниците му обаче всеки ден му припомняли това. Уж се притеснявали за бъдещето на царството, но били загрижени за своето бъдеще. Днес били добре, но царят бил стар, а следващият можел да е всякакъв.
Царят не обръщал внимание на ежедневните подмятания, но един ден му омръзнали и решил да направи нещо. Събрал съветниците си и го попитал, кой според тях, трябвало да заеме трона след смъртта му. Попитал ги и как трябва да го избере.
Съветниците отдавна били готови с отговорите. Според тях тронът трябвало да поеме някой от тях, за да запази добрите традиции. Изборът бил право на Царя, както и начинът, по който щял да избере най-достойния от тях.
Царят се засмял и казал:
-Може би сте прави. Аз нямам пристрастия към никой от вас. Познавам ви отдавна и зная всичко за вас, но не мога да определя кой е най-достоен. Затова ще поставя едно условие. Който го изпълни, той ще е моя наследник. Искам от вас да ме накарате да се учудя. От години нищо не ме е учудвало, затова задачата е трудна, но имате пълна свобода. Който успее да ме накара да се учудя, той ще е моят наследник!
Съветниците не се бавили, а веднага започнали борбата. Някой от тях довели магьосници, които правели всякакви чудеса, но за царя вече били познати. Други купили от далечни страни всякакви странни предмети и животни, но нищо не можело да учуди царя.
Не след дълго съветниците му се отказали, но пък вече били повдигнали въпроса за наследника и предложили да поканят в надпреварата принцове от цял свят. Само,че принцовете не искали да се правят на клоуни и затова царят организирал поредица от турнири. Кандидатите се борили с оръжие в ръка, изпитали смелостта и мъдростта им. При всяко изпитание много принцове отпадали, докато накрая останали само двама. На следващия ден в последното изпитание, името на наследника, щяло да бъде известно.
Двамата кандидати се изправили пред царя и чули правилата на последното решаващо изпитание. След това единият от тях пристъпил напред и заявил, че се отказва.
-Ваше Величество, няма да участвам в утрешното изпитание. След като чух условията, съм сигурен, че аз ще го спечеля, защото ми е познато и съм го преминавал много пъти. Само, че докато течеше надпреварата се убедих, че противникът ми е по-достоен от мен за наследник на трона ви. Няма да е справедливо, да заема мястото по този начин.
Царят се усмихнал и дълго гледал принца, който се отказал.
-Ти спечели, млади човече!- казал накрая Царят.- Утрешното състезание няма да се проведе, защото е безсмислено. Когато започна търсенето на мой наследник казах, че ако някой успее някога да ме учуди, той ще бъде избраника. Мислех, че познавам всичко на този свят и нищо не можа да ме учуди, но ти успя. Рядко през дългия си живот съм виждал човек, който е готов да признае предимството на друг. Чудо е, да се откажеш от спечелена битка, за да дадеш предимство на справедливостта. Ти ще си моят наследник и не се притеснявай, че противникът ти е бил по-добър в надпреварата. Избирам теб, защото за един цар е важно не да бъде най-добрият във всичко, а да преценява реално кой най-добре ще свърши задачата.