Последен танц

В едно царство накрай света, преди много години живял един Принц. Бил единствено дете и родителите му, треперили над него, дори когато спял. Всички желания на малкия Принц, се изпълнявали на мига, ако някой дори закъснеел да изпълни волята на Принца, бил наказван сурово.
Странно, но Принцът след тези грижи, не се превърнал в мамино детенце. Не станал и пълен идиот, защото бил умен и откровен. Учел упорито и науките и изкуството на меча, калявал волята, умът и тялото си. Обичал битките и се отнасял с противниците си като с равни, а ако загубел поздравявал противника си, без колебание.
Грижите на родителите му все пък дали резултат. Принцът бил избухлив, прекалено самоуверен и никога не зачитал чуждото мнение. Хората се страхували от него. Подчинявали се, но го отбягвали. Търсели съвет от него, но никога помощ.
Годините минавали и принцът пораснал . Станало време, да си намери принцеса. Царят и Царицата се заели със задачата да намерят най-достойната принцеса.
-Погледни тук, съкровище! - казвала Царицата.-Това са портретите на всички принцеси в света. Само кажи, коя избираш и тя ще бъде твоя жена.
-Така, така!- допълвал Царят.- Веднага пращам пратеници с богати дарове и никой няма да ми откаже. Само да е посмял някой. Вдигам войската и ще сравня царствата му със земята. Ти само кажи, кой избираш.
-Не искам така!- разсърдил се Принцът.- Как ще избирам принцеса по картинки. Зная, какво продажно племе са придворните художници. Искам първо да видя принцесите и тогава ще избера.
-Хубаво си го намислил!- съгласил се Царят.- Ще поканим всички принцеси и ще направим голям бал. Дори не един, защото принцесите са много, а цели десет. На баловете ще опознаеш принцесите и ще си избереш по твой вкус. Която решиш, тази ще бъде.
-Чудесно! - зарадвал се Принцът.- Само,че.... как сред толкова принцеси, ще избера подходящата?
-Ще се справиш, съкровище! - изгукала Царицата.- Като ги видиш, ще намериш начин. Я усмивката и ще ти хареса, я очите или смеха. Може пък гласът и да ти хареса или пък да те плени с ум. Ще избереш принцеса за чудо и приказ.
Изпратил Царят покани на всички принцеси и организирал поредица от големи балове. Само, че принцесите не дошли. Били свикнали принцовете, да печелят ръката им след тежки изпитания и нито една не пожелала да дойде на крака.
Всъщност на първия бал дошли две принцеси. Едната била на сто години, а другата дори не била истинска принцеса. Била жаба, която твърдяла,че е омагьосана. Принцът дори я целунал три пъти, преди да разбере, че го лъже.
Принцът побеснял и цял месец никой не смеел да се яви пред очите му. Нямало как Царят да накаже всички, затова се замислил за друг план. Решили Принцът да тръгне на пътешествие и да обиколи целия свят. Хем щял да научи нови неща, хем да види всички принцеси.
Още на другият ден, Принцът потеглил на път. С огромна свита, облечен в бляскави дрехи, яхнал най-красивият кон на света. Носел списък с всички принцеси на света, но не му се наложило да го използва. Едва стигнал в съседното Царство, зърнал Принцеса, която пленила сърцето му.
Принцът не могъл да откъсне очи от нея. Без да се замисли заявил на родителите ѝ, че иска ръката на Принцесата, но те му отказали. Ядосан Принцът се върнал в къщи и се оплакал. Царят събрал веднага войската, но колкото и да бил ядосан, не посмял да започне война. Съседното царство било два пъти по-голямо, а за армията му се носели легенди.
За първи път Принцът не получавал каквото иска и го преживял тежко. Сърдел се на всеки, който бил наблизо, а най-много на родителите си. Не му минавало с времето и всички се чудели какво за правят, когато в царството дошъл пратеник. Принцесата на съседното царство щяла да се омъжва. Канела всички принцове на голям бал, на който щяла да избере принц.
Принцът не се поколебал, а яхнал коня си и пристигнал пръв за бала. Явил се пред Принцесата и се представил, а след това поискал да му запази първия танц на бала. Поискал и втория, третия и всеки следващ до края.
Принцесата се засмяла и наредила да запишат Принцът за последния танц.
-Не е честно, Принцесо!- разгневил се Принцът.-Аз пристигнах пръв, а съм последен на опашката. Освен това, преди седмица бях отново тук и поисках ръката ви. Мисля,че имам право на предимство. Ами ако докато ми дойде реда, вече сте избрали своя принц?
-За сърцето няма предимство, Принце.- отговорила Принцесата.- Там има само едно място, а кой ще го заеме, не зависи от реда на танците. Мисля, че ще ти бъде полезно да почакаш, Принце. Гневът и нетърпението не са нещо, с което трябва да се гордееш. Ако пък намеря своя Принц, преди последния танц, значи така е било писано.
Принцът преглътнал гнева си и зачакал търпеливо своя ред. Балът започвал и старите хора казвали, че на по-бляскав бал никога не били присъствали.
Хиляди Принцове изпълнили залата и чакали своя ред. Времето се нижело бавно за Принца, но той чакал търпеливо. Накрая дошъл и неговия ред.
-Ето, че дочака редът си, Принце. -усмихнала ме се Принцесата.- Оркестърът ще свири отново любимата ми мелодия. Нека танцът започне.
-Ами, аз.... Аз не мога да танцувам, Принцесо.- изчервил се Принцът.
-Тогава, защо дойде на бала и чака толкова време? - учудила се Принцесата. - Всъщност ще говорим по-късно. Танцът започна, а аз искам да танцувам. Ела и ме следвай. Аз ще те науча.
Принцът покорно последвал Принцесата. Бъркал стъпките, избързвал и изоставал, а когато танцът свършил въздъхнал с облекчение.
-Стана късно и всички сме изморени.- казала Принцесата.- Нека починем, а решението си ще обявя утре.
На другият ден, още в зари всички принцове се събрали пред двореца. Принцесата излязла и хиляди очи се впили в устните ѝ. Тя се огледала, погледът и попаднал на Принца и се засмяла:
-Още ли си тук, Принце? Нима това, че ти беше отреден последния танц, не те отказа? Или пък това, че дори не можеш да танцуваш?
-Тук съм, Принцесо. Нали сама каза, че за сърцето редът няма значение? Наистина не мога да танцувам, не мога и много други неща, но мисля, че вчера научих нещо. Научих, че мога и искам да се променя, а причината си ти.
След това....