Кой ми пречи?

Някога преди много години, в едно царство накрай света живеел един обикновен човек. Не се различавал от другите хора от царството, а те също били съвсем обикновени хора, като хората във всички царства на света.
Обикновеният човек, не се различавал с нищо от другите, но самият той не мислел така. Обичал да наблюдава света и да анализира всичко, което види. Винаги се стараел да разбере причините, а най-много усилия влагал, когато не успявал да свърши някоя работа.
Тогава винаги намирал куп причини. Описвал ги и ги класифицирал, но винаги стигал до един извод. Зад всеки негов неуспех , винаги имало някой, който му бил попречил.
Например, ако реколтата от нивата му била малка, най-често това се дължало на съседа, чиято реколта била богата. Ако пък закъснявал за някоя среща, причината била в пътя или времето, но никога в него.
С времето човекът ставал все по-добър в откриването на хората, които били виновни за провалите му. Виновните били толкова много, че се наложило да си направи списък. Всеки ден допълвал списъка, но виновните не свършвали.
Един ден човекът решил да се оплаче на царя. Взел списъците и право в двореца.
-Пречат ми, Ваше Величество!- оплакал се той. Всички ми пречат на всяка крачка и във всеки момент. Искам да накажете виновните и за да съм сигурен, че няма да пропуснете някой, съм направил списъци.
Царят погледнал списъците и ахнал от изненада:
-Човече, но тук е са изброени всички хора в царството. Не мога да повярвам, че всички живеят, с единствената цел да ти пречат да живееш.
-Вярвате или не вярвате, но е така, Ваше Величество. Искам справедливост и защита!
-Чакай, човече! Тук виждам и моето име. Нима и аз ти преча и трябва да бъда наказан?
-Разбира се, че и вие ми пречите!- не се смутил човекът.- Колкото до наказанието, понеже ще ми помогнете, мога да проявя милост и задраскам името ви.
Царят се ядосал. Скъсал всички списъци и наредил човекът да бъде заточен на безлюден остров. Наредил да му дадат всичко необходимо за да се справи, но никой никога да не стъпва на острова.
Минали години и един ден, когато се връщал от едно далечно пътуване, корабът на царя минал близо до острова. Царят решил да провери, какво се е случило със заточеника.
Островът, който преди години приличал на райско кътче, в този момент изглеждал като след преминал ураган.
-Какво става, човече? - разтревожил се Царят.- Какво се е случило тук?
-Ами всички ми пречат, ваше величество. С каквото и да се захвана, все някой проваля работата ми.
-Млъкни нещастнико! - ядосал се Царят.- На острова няма никой друг освен теб. Дори и природните стихии са милостиви към това място. Единственият човек, който може да ти попречи си ти самия.
-Прав сте, Ваше Величество! -отговорил човекът. - Когато ви казах, че всички ми пречат, бях прав. Дори аз преча на себе си. Всички до един ми пречат, но аз направих списък. Ще ви го дам, за да накажете виновните, а в замяна аз ще ви махна от списъка. Само, че искам сурови наказания. Не може така, целият свят да се съюзява срещу мен!