Имаш право да....

Иван Иванов крачеше забързано по тъмната улица. Отново беше работил извънредно, но не усещаше умората, защото имаше други грижи. Кварталът беше опасен дори в светлите часове, затова се опитваше да избере по-светли улички. За съжаление уличните лампи не бяха сменяни от години. Светеха през една, през две, а тези в които имаше още живот примигваха.
Краката му внезапно подгизнаха, но вместо да се ядоса, Иван Иванов се усмихна. Улицата с вечно течащия водопровод беше на три пресечки от дома му. Скоро щеше да е в къщи. Замисли се, че там го чака малък семеен скандал и усмивката му се стопи, но нямаше избор.
В този момент три тъмни сенки изникнаха около него. Повалиха го на земята, извиха ръцете му на гърба и един дрезгав глас заговори в ухото му:
-Имаш право да мълчиш! Ако говориш, всичко казано от теб, може да се използва в съда. Имаш право на адвокат, но първо кажи къде е дрогата! Момчета, май имаше още нещо?
-Кажи му, че сме от полицията, за да не се стресира човекът.- обади се друг глас наблизо.
-Той си знае. Хайде казвай къде е дрогата, че няма цяла нощ да висим тук!
-Момчета, да не снимате филм? Аз такова от работа.... Каква дрога бе?- изплака Иван Иванов.
Едно фенерче освети лицето му, а след това хватката се отпусна.
-Извинявай, човече! Станала е грешка, но не си избрал подходящо място за разходки. Хайде ставай и веднага в къщи!
-Тръгвам, тръгвам!- подскочи радостно Иван Иванов.- Само да попитам нещо, ако може? Това дето го рецитирахте, да не е някаква нова мода? Хей! Страхотно е! Все едно гледах американски филм. Ако разкажа в работата, никой няма да ми повярва.
-Ти не разказвай много!- обади се глас от тъмното.- Не е мода, а приумица на шефа. Върна се от специализация и вика, че трябва да уважаваме правата на арестантите. Нали не той лови лудите по улиците, та му е лесно. Хайде, тръгвай и гледай да не разказваш много, че пак ще ти прочета правата, ама този път, както аз си зная.

Иван Иванов, не чака втора покана. След пет минути си беше в къщи. Изкачи бързо стълбите, отключи вратата и застина на място. Жена му го чакаше в антрето, а очите и хвърляха мълнии.
-Браво! Сто пъти обеща да не пиеш и пак си се натряскал.
-Скъпа, но аз не съм близнал и капка....
-Това го разправяй на друг! Погледни се на какво приличаш! Търкалял си се някъде като прасе, а аз те чакам и се тревожа, защото си нямам друга работа.
-Но, скъпа! Всичко има логично обяснение. Имам право поне да ме изслушаш.
-Право ли? Никакви права нямаш вече! Омръзна ми и вече имаш право само да мълчиш. Всичко което кажеш, ще бъде използвано в съда за развода ни. Имаш право и да се обадиш на майка си и да и се оплачеш!

Иван Иванов , прекара нощта в хола. Не можа да заспи. Прехвърли всички спомени от последните двадесет години и се чудеше къде е сбъркал. Към два часа, незнайно защо в главата му нахлу споменът от вчерашното събиране при шефа.
-Омръзна ми да работя с глупаци!- тропаше по масата шефът.- Кажете ми какво да ви правя! Не, не ми обяснявайте, защо нещата не са се получили! Не, нямате право на друг шанс! Имате право само да мълчите, а всичко което кажете, ще се включи в работните ви досиета. Имате право и да се оплачете, разбира се! Можете да се оплачете на Арменския поп, но не на мен!

На сутринта Иван Иванов стана рано. Облече се бързо и се измъкна на пръсти. Не искаше да се засича пак с жена си, а се надяваше, че до вечерта ще ѝ мине. Заключи вратата, спусна се бързо по стълбите и излетя на улицата.
Дори не видя колата, която го блъсна....
Когато отвори очи, светлината го заслепи. Намираше се пред огромни тежки порти, блестящи като Слънцето. Един белобрад старец, го гледаше строго, тупайки с длан върху дебел оръфан тефтер.
-Хайде де, ставай! Няма да те чакам цял ден! Преди да ти кажа, за къде си разпределен, трябва да ти прочета правата. Имаш право да мълчиш! Всичко казано от теб, може само да влоши положението ти. Имаш право на адвокат, но тук горе само Дяволът , се занимава с тези работи. Добър е, но нямаш средства, да си го позволиш. Досега не е спечелил нито едно дело, но продължава да се опитва. Ясен ли съм?