Вчера за пореден път чух поговорката: Остави питомното, та гони дивото!Когато я чуем, дори не се замисляме в тълкуването ѝ. Приемаме, че питомното е хубаво и добро нещо, а дивото само лудите го гонят.
Може би това е от времето, когато човекът е установил, че е прекалено несигурно и уморително да разчита на даровете на дивата природа. Решил, че много по-лесно ще бъде да отглежда храната си сам. Засял семена, подбрал полезни животни и ги затворил в дома си. Опитомил ги и започнал да ги променя по свой вкус. Кръстосвал различните сортове и породи, а продуктите ставали все по-добри.
Предполагам, че първите хапки са били с прекрасен вкус. Друго си е да знаеш, че това което ядеш е резултат от собствения ти труд. Друго си е и да знаеш, че контролираш нещата и те зависят само от теб.
С времето човекът опитомявал все повече неща. Започнал да опитомява и такива, които не били за ядене. Опитомявал нещата за собствено удоволствие.
Удавало му се и в един момент решил, че може да опитоми и планетата. Не се отчаял от неуспехите, защото знаел, че за всяко опитомяване трябва време. Трябва време, но успееш ли да опитомиш нещо, удоволствието е пропорционално на срещнатите трудности.
Опитомявайки наред, човекът не усетил, какво се случвало със самия него. Не усетил, че самия той бил опитомен. Опитомен, кротък и с оформен характер и поведение.
Опитомен бил, не от сили по-могъщи от него. Опитомен бил от хора, които били по-умни от него. Докато опитомявало света, човечеството се оказало опитомено от един процент негови представители.
Беззащитната овчица не я интересува, че я доят, стрижат и колят, а се прибира безропотно в кошарата. Не иска свободата, защото тя я плаши. Извън кошарата е страшното диво, а вътре е „прекрасното“ питомно. За опитомените хора е същото.
- Остави питомното, та гони дивото!- сочим с пръст и се смеем на поредния идиот, който се опитва да се бунтува, или просто прави нещо различно.
Знаем, че това е загуба на време, освен ако....
Освен ако не сме от този един процент хора, които са опитомили останалите. Те могат да си позволят да гонят дивото, защото питомното е винаги тяхно.
За останалите питомното е достатъчно. Малко, но сигурно.
Ако го има.
Да, безмилостна и жестока ирония, Владо! Поздравления!:) Според мен, независимо от коя група е човекът, питомното е нещо сигурно, дори и да е малко, както казваш, или да е недобро. А дивото е онова, което някои се осмеляват да искат (и да го постигат понякога), макар и недостижимо - то е нещото, което се постига, когато надскочиш себе си. Аз съм убедена, че повечето хора могат да се надскочат - поне като деца могат... После по една или друга причина си/им подрязват крилата...
ОтговорИзтриванеРън, Форест, рън!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти!
ОтговорИзтриване@ Соня Петрова , да дивото е част от нас, но често сами му слагаме вериги.
ОтговорИзтриване@МиткоВ , а когато достигнеш до края, накъде?
@vira111 , защо? Не разбирам. Не е тук мястото, но трябва да ти се извиня,че не съм отговорил на коментарите под старите постове. Рядко се връщам към старите постове.
Поговорката казва, че питомното по-лесно се хваща от дивото. Хората предпочитат по-лесния начин... повечето без да се замислят. Всъщност наблюденията показват, че всяко животно предпочита по-лесния начин за оцеляване. Можем да обобщим, че това е определящо свойство за всички живи организми, за живота изобщо. Но ако се замислим още, ще забележим че това е физически закон - всеки процес протича за най-малко време при дадените условия. Всъщност интегралът на действието е минимален... И само човек може да избере трудния начин по ирационални причини:-)
ОтговорИзтриване@ivo_isa , закон е, но ако погледнем от тази гледна точка, точно нарушенията на този закон, водят човечеството напред. Всяко ново откритие започва, като "гонене на дивото". Или пък един пример със стадните животни- всеки е виждал кадрите на миграцията в Африка. Тълпенето на стадото на брега на реката, докато някоя от антилопите не се престраши да тръгне напред.Често тя загива, но без такива ще загине цялото стадо.
ОтговорИзтриванеПовече ми харесва примера с хиеновите кучета. Ловът им протича при много силно изразени колективни усилия. След това плячката се разпределя, като с предимство са малките и старите и болни членове на глутницата... Има над какво да се замислим!
ОтговорИзтриванеИма, но и при животните има обратни примери, където изяждат малките и слабите. Както и при хората, поведение като на хиеновите кучета.
ОтговорИзтриванеТези "другите примери" не ги давам, защото можем да ги наблюдаваме навсякъде около нас...
ОтговорИзтриване