По-малкото зло

В гората край едно малко селце се, появил се огромен и страшен Змей. Изгонил всички животни от гората, унищожил посевите в полето и съборил къщите на селяните. След това пратил вест до старейшините:

– Искам всяка сутрин да ми носите по един печен вол и три бъчви с вино! Иначе ще изгоря гората и селото, и вас ще изям накрая.

Стреснали се селяните. Досега били живели спокойно, без много радост, но и без беди. Не познавали такова зло и не знаели, какво да правят.

Умували, умували и решили да повикат Приказния Юнак на помощ. Дори в тяхното малко селце, били достигнали разказите за геройствата му. Убивал змейовете, където ги срещне и се разказвало дори, че в един ден успял да убие цели три змея.

Приказният Юнак пристигнал веднага и търпеливо изслушал хората. Разкършил снага, показал мускулите си и приел задачата да убие Змея.

– Няма проблем! – рекъл Юнакът. – Аз колко змейове съм убивал, един повече няма да ме затрудни. Само че, има малък проблем. Напоследък не съм във форма. Трябва ми месец -два, за да се подготвя за битката. През това време всеки ден ще са ми нужни по два печени вола и шест бурета с вино.

– Божееее! – зяпнал Селският Идиот. – Този е по-лаком от Змея!

– Млъквай, глупчо! – скара ли му се. – Направи си сметката и ще видиш, че сме на печалба. Това е по-малкото зло, което ще ни отърве от голямото. Ще потърпим месец-два и бедите ни ще приключат.

Спазарили се селяните с Приказния Юнак. Всеки ден му пекли по два вола и му носели по шест бъчви с вино.

Юнакът ял и ставал все по-силен и силен. Само че, минали два месеца, минали три, а Юнакът все не бил готов за битка. Змеят също си живеел добре в гората и изглеждал сит и доволен.

– Аз може да съм глупак, но поне до две мога да броя! – обадил се Селският Идиот.

– Млъквай, глупчо! – ядосали се селяните. – Разбрахме вече, че този играе в комбина със Змея. Утре ще го изгоним и ще си храним само Змея. От двамата оставяме по-малкото зло.

Речено - сторено. Изгонили селяните юнака и започнали да хранят Змея. Само че, след месец-два в селото не останали нито волове, нито вино. Зачудили се селяните, какво да правят. Мислили, мислили, но не могли да измислят нищо.

Тогава незнайно откъде пристигнал друг Змей. Предложил да помогне на селяните и заедно да изгони натрапника.

– А какво ще искаш в замяна? – попитали селяните.

– Ех, какви сте! – засмял се Змеят. – Първо, да изгоним злодея, пък после ще се разберем. Аз съм скромен, сговорчив и с добро сърце. Ще ми е нужна вашата помощ. Трябва да разсеете злодея, за да го издебна и победя без да пострадам.

– Хубаво, но първо кажи какво ще искаш! – обадил се Селският Идиот.

– Млъквай, глупчо! – ядосали се селяните. – Не виждаш ли, че Змеят е честен и добър. Ще ни спаси от злодея, пък после ще се разберем лесно. Няма да иска много.

На другия ден, Змеят заедно със селяните, победили злодея и го изгонили. След това направили голямо празненство и три дни яли, пили и се веселили. Само Селският Идиот не се веселил, но не казвал защо, а ял и пил за двама.

– Добре! – рекъл Змеят на четвъртия ден. – Победихме, празнувахме, а сега да изчистим сметките. От днес аз съм господар на гората, селото и нивите ви. Искам всеки ден да ми носите по един печен вол и три бъчви вино. Искам да ми изградите и замък с три кули до реката. Започвате още днес и само да съм чул някой да се оплаква!

Змеят изпуснал огън и дим през ноздрите си, а селяните уплашени навели глави. След това се втурнали да изпълняват желанията на новия си господар.

– Ама сме късметлии, ей! – засмял се Селският Идиот. – Добре, че сами помогнахме на по-малкото зло да победи. Като го гледам какво е по-малкото, косата ми се изправя, помисля ли, какво щеше да е с по-голямото зло.

– Млъквай, глупчо! – рекли тихо селяните. – Сега не е време за шеги, а ни трябва мъдър съвет.

– Аз съм глупчо и съвети не давам! – не млъквал Селският Идиот. – В главата ми мисли няма, а само въпроси. Ето сега един се върти и не ме оставя на мира. Защо, вместо да помагаме на един Змей, да изгони друг, не изгонихме и двамата? Глупав въпрос от глупав човек! Ако изгоним и двата Змея, нали утре може да дойде трети още по-лош? Я да си мълча и да се захващам на работа, пък вие все ще измислите нещо. Няма значение какво, само гледайте да изберете по-малкото зло!