Грамофонни плочи

Преди около седмица споделих във фейса един клип на Кени Роджърс. Помня го от една стара плоча, която съм слушал много пъти. Покрай разговора там си спомних стария грамофон, който не е пускан от около двадесет години. Счупи му се игличката и така и не купих нова.
Преминах на касетофона, а старите плочи останаха да събират прах. Част от тях са още в стаята ми, а другите са някъде на тавана. Обложките на повечето са скъсани, от многократното вадене. Не зная какво да ги правя. Сигурно никога няма да ги пусна пак, но са спомен.







Тогава обичах да ги слушам. Дори в по-късни времена, когато бях студент и учех за сесиите в къщи, грамофонът не спираше. Пусках плочите една по една, по цял ден.
Грамофонът беше достъпна екстра, както и радиото. Касетофоните тогава бяха малко. Купуваха се на черно или от Кореком и чак след 1980 година започнаха да продават и нормалните магазини.
Касетките за тях в по-голямата си част бяха лоши презаписи, или пък още по-лоши записи от радиото, докато плочите имаха качество. Балкантон издаваше огромно количество с прилично качество. Е, световните хитове идваха със закъснение, а и почитателите на твърдата музика бяха ощетени, но не мисля, че причините бяха идеологически. По-скоро причината беше в глупавата система за планиране, където хора, които не четяха, решаваха кои книги ще се издадат, а хора, които не слушаха музика, определяха издаваните изпълнители.
Иначе по дискотеките и сбирките последните хитове от цял свят, се пускаха почти веднага след излизането им. С последните години се наслушах на много истории, в които изпълнители и български групи твърдяха, че са цензурирани. Може и да е имало някое провалено турне, но на една от плочите на такава група, пише с дребни букви: Издадено с препоръката на ЦК на ДКМС.
Като стана въпрос за цензурата, си спомних една комична случка:
Един колега в института след събиране, на което пийнал повечко, тръгнал да се прибира в къщи. Развеселен от свежия въздух, започнал да си пее.
В три часа през нощта, това не е много умна постъпка и скоро бил застигнат от патрулка, която го прибрала на топло. Нищо необикновено, но след два часа, го събудили и натоварили отново на патрулка, този път с белезници. Специално, заради него бил събуден спешно следовател и агент от прословутото Шесто управление.
-Виж какво, момче! - започнал агентът.- Аз бих ти пляснал два шамара и след това изпратил в къщи, но тези идиоти дето са те прибрали са писали рапорт.
-Даааа.... Сериозна работа!- прозявайки се допълнил следователят.- Ето какво пише: Обектът демонстрира агресивно поведение, противоречащо на всички норми на социалистическият морал. Особено опасен- знае чужди езици и пее империалистически западни песни.
Историята завършва с хепиенд. Следователят лично откарва бившия арестант в къщи, като по пътя не спира да се смее и заедно пеят империалистическите западни песни на.... Лепа Брена.
Толкава за цензурата в музиката, защото се отклоних от темата, а идиоти винаги е имало.
Гледам старите плочи и се чудя какво да ги правя. Не заемат много място, а музиката от всички може да се събере на един диск. С малки изключения песните ги има и като клипчета в YouTube и Vbox7. Повечето са надраскани от многото просвирвания. Дори да купя игличка за стария грамофон, сигурно някоя друга негова част ще откаже. Същото е и с касетките за касетофона. Стоят подредени и събират прах, но не съм ги пускал с години.
Техниката върви напред, а за старите неща нямат място в днешния ден. Нормално е, но ми е тъжно, защото когато кача старите плочи на тавана, ще оставя там и част от себе си. Част от едно минало, което е несъвършено, но си има своя чар.

12 коментара:

  1. Големите плочи стават чудесни саксии. Технологията е следната: Вземаш една керамична саксия с височина по-голяма (или равта горе-долу) на радиуса на плочата и я поставяш в загрятата фурна на печката с дъното нагоре. Ще служи за калъп. След това поставяш плочата въху дъното и като ги съцентроваш. Лесно е - и саксията и плочата имат отвори. След малко от топлината плочата подобно на покривка се спуска отстрани и обхваща керамичната саксия, като приема формата и.(Забавно е да го гледаш) Може да дооформиш новата саксия във вид на плисета (дипли, зиг-заг)докато е още топла. Бързо изстива, вади се без проблем от калъпа, може да я боядисаш, ако искаш, но и така черна си е ефектна и сега за коледа може да зарадваш комшийките с подаръци :)

    ОтговорИзтриване
  2. :D Тц, не ми се вярва да се възползва.

    ОтговорИзтриване
  3. Даа, набора е абсолютно прав! Ще си позволя да доразвия неговият проект.
    Правиш саксията. Намираш стария грамофон. Ако е „Акорд“ - имаш най-доброто. Впрочем, не виждам какъв ти е проблема с игличката за него – нагласяш едно пиронче и заспива... Както и да е. Засаждаш в плочената саксия едно мушкато. Слагаш я на грамофона да се върти – ако ремъчетата са сдали, слагаш ластичета и е като нов. Вече имаш една чудесна инсталация. Идеята е как върху стария хардуер и консумативи избуява цвекьето на демокрацията. Изпращаш инсталацията с подходящо послание на Веждито за неговия музей на соцарта. Това е.
    След това сядаш, наливаш си една бира, пускаш си нещо от ютюбето и... чакаш журналистки...
    А иначе, най-добре си ги запази. Като всички спомени и те малко тежат и заемат място, но са си наши... :)

    ОтговорИзтриване
  4. Владо, развълнува ме с тази тема! Аз също имам грамофон и все още работи, но е при баба ми и дядо ми на село. Дядо ми има любима плоча с народна музика и от време на време си я пуска.
    При нас грамофонът не е спомен, а настояще в ретро рамка :)

    ОтговорИзтриване
  5. :D Маскари!
    Естествено не се отнася за нежната душица Мери.

    ОтговорИзтриване
  6. Купи си игла за грамофона, това бих те посъветвал аз! Иначе ще превърнеш в саксии спомените си от детството :) !!1

    ОтговорИзтриване
  7. @Кръстю ,зная този номер, но не си струва. Ще ми е жал, а и материалът е нетраен на слънце.
    @Gloxy-Floxy, няма разбира се. Даже ми е жал за тавана, защото малките са там и не помня къде точно съм ги прибрал. Не, че ще ги извадя, но ми е тъжно.
    @slavuncho ,Ами това е живота. Старата техника и неща отиват на тавана, за да освобадят място за нови. Старите спомени също:)
    @Mery , пази го и дано работи повече време. Спре ли, се покрива с праха на времето.
    @Николай Григоров , не зная дали си струва. Грамофона не е нещо особенно и бръмчи страшно, а повечето плочи са надраскани. По-скоро сантиментален спомен, но ще освободят място за следващото поколение.

    ОтговорИзтриване
  8. Аз бих препоръчал да ги дадеш на някой да ги конвертира в МП3 формат, ако може нека изчисти шумовете. В много отношения плочаа е по-качествена от касетката, а така ще можеш да слушаш отново любимите песни :)

    ОтговорИзтриване
  9. @Емо, повечето ги има и в тубето и на дискове. Просто начинът на събиране е друг.

    ОтговорИзтриване
  10. Ако решиш да ги подаряваш, запази ми Едит Пиаф и Queen :)

    ОтговорИзтриване
  11. на 5 Февруари в Culture Beat се организира Music Beat Пазар, там ще има грамофони и плочи-можеш да ги продадеш, размениш или да си купиш грамофон и да си ги слушаш.

    http://www.facebook.com/musicbeatpazar?sk=app_371196886228841

    ОтговорИзтриване
  12. ...Ухание на грамофонна плоча
    http://www.furnajiev.com/resource.php?r=71
    или пък така..
    http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=146382

    ОтговорИзтриване