Грамофонни плочи

Преди около седмица споделих във фейса един клип на Кени Роджърс. Помня го от една стара плоча, която съм слушал много пъти. Покрай разговора там си спомних стария грамофон, който не е пускан от около двадесет години. Счупи му се игличката и така и не купих нова.
Преминах на касетофона, а старите плочи останаха да събират прах. Част от тях са още в стаята ми, а другите са някъде на тавана. Обложките на повечето са скъсани, от многократното вадене. Не зная какво да ги правя. Сигурно никога няма да ги пусна пак, но са спомен.







Тогава обичах да ги слушам. Дори в по-късни времена, когато бях студент и учех за сесиите в къщи, грамофонът не спираше. Пусках плочите една по една, по цял ден.
Грамофонът беше достъпна екстра, както и радиото. Касетофоните тогава бяха малко. Купуваха се на черно или от Кореком и чак след 1980 година започнаха да продават и нормалните магазини.
Касетките за тях в по-голямата си част бяха лоши презаписи, или пък още по-лоши записи от радиото, докато плочите имаха качество. Балкантон издаваше огромно количество с прилично качество. Е, световните хитове идваха със закъснение, а и почитателите на твърдата музика бяха ощетени, но не мисля, че причините бяха идеологически. По-скоро причината беше в глупавата система за планиране, където хора, които не четяха, решаваха кои книги ще се издадат, а хора, които не слушаха музика, определяха издаваните изпълнители.
Иначе по дискотеките и сбирките последните хитове от цял свят, се пускаха почти веднага след излизането им. С последните години се наслушах на много истории, в които изпълнители и български групи твърдяха, че са цензурирани. Може и да е имало някое провалено турне, но на една от плочите на такава група, пише с дребни букви: Издадено с препоръката на ЦК на ДКМС.
Като стана въпрос за цензурата, си спомних една комична случка:
Един колега в института след събиране, на което пийнал повечко, тръгнал да се прибира в къщи. Развеселен от свежия въздух, започнал да си пее.
В три часа през нощта, това не е много умна постъпка и скоро бил застигнат от патрулка, която го прибрала на топло. Нищо необикновено, но след два часа, го събудили и натоварили отново на патрулка, този път с белезници. Специално, заради него бил събуден спешно следовател и агент от прословутото Шесто управление.
-Виж какво, момче! - започнал агентът.- Аз бих ти пляснал два шамара и след това изпратил в къщи, но тези идиоти дето са те прибрали са писали рапорт.
-Даааа.... Сериозна работа!- прозявайки се допълнил следователят.- Ето какво пише: Обектът демонстрира агресивно поведение, противоречащо на всички норми на социалистическият морал. Особено опасен- знае чужди езици и пее империалистически западни песни.
Историята завършва с хепиенд. Следователят лично откарва бившия арестант в къщи, като по пътя не спира да се смее и заедно пеят империалистическите западни песни на.... Лепа Брена.
Толкава за цензурата в музиката, защото се отклоних от темата, а идиоти винаги е имало.
Гледам старите плочи и се чудя какво да ги правя. Не заемат много място, а музиката от всички може да се събере на един диск. С малки изключения песните ги има и като клипчета в YouTube и Vbox7. Повечето са надраскани от многото просвирвания. Дори да купя игличка за стария грамофон, сигурно някоя друга негова част ще откаже. Същото е и с касетките за касетофона. Стоят подредени и събират прах, но не съм ги пускал с години.
Техниката върви напред, а за старите неща нямат място в днешния ден. Нормално е, но ми е тъжно, защото когато кача старите плочи на тавана, ще оставя там и част от себе си. Част от едно минало, което е несъвършено, но си има своя чар.