Бюджет 2012

От две -три седмици чета за новия бюджет на България. Не съм икономист, но четейки коментарите установявам, че със съгласен с повечето критики. Критики за бюджета винаги е имало. Имало е и ще има, независимо кой го прави.
Изглежда лесно и всеки от нас си прави личния бюджет, ежедневно или ежемесечно. Правиш сметка на приходите, след това ги разпределяш за нещата, които смяташ, че са най-важни за теб. Ако парите не достигат, търсиш нови източници на доходи, или си налягаш парцалите и се ограничаваш. Можеш да вземеш заем, с надежда, че в бъдеще ще можеш да отделяш пари за погасяването му. Ако пък парите са повече, заделяш за черни дни, или инвестираш в нещо, което ще ти донесе приходи в бъдещето. Изборът е твой и може дори да се поглезиш с някоя играчка.
С държавния бюджет нещата на пръв поглед, са по-сложни. Само, че на практика са същите. Планираш приходите, разпределяш ги за нещата, които са важни и търсиш начин да запълниш дупките. Не мислиш само да утрешния ден, а си правиш сметка, поне и за следващата година.
С това и баба Пенка би се справила, но никой няма да и позволи това. Ами това е нещо сериозно и отговорно. Държавен бюджет е това, хей! Трябва да го правят икономисти и учени глави, които знаят не само да броят до 270 лева, а да смятат с милиони. Трябва да се говорят умни неща по медиите и на всякакви съвети с измислени организации. Трябва да се тупа по масата и да се казва, че това е най-доброто. Трябва и да се измисли хубаво мото, а баба Пенка, не е по тези неща.
Не ги умее тези работи, но какво би станало, ако все пък баба Пенка вземе да ни направи бюджета?
Баба Пенка, сигурно не би била толкова оптимистична, по повод възможните приходи. Тя е научена, че за да има пари, трябва някой да свърши някаква работа. За да свърши работа пък, човек трябва да има условия и интерес да го прави. Знае, че в едно семейство, колкото повече хора, работят, толкова повече пари има. Баба Пенка е видяла, как не само в селото и, а и в близкия малък град с всяка година затварят и фирми и магазини. Няма начин при това положение да си фантазира, че приходите през следващата година ще са по-големи.
Баба Пенка може да вдигне данъците, таксите и акцизите, но от дългогодишния си опит знае, че така не се вдигат приходите. Така само ще накара хората да крият доходи и да въртят далавери по тъмно. Знае, че селото ще е добре, не когато хората се товарят с по-големи данъци, а когато имат по-големи лични приходи. Знае, че не на гол не можеш да вземеш ризата.
Баба Пенка знае и друго. Знае, че ако касовия апарат в селския магазин се свърже не само с НАП, а и с ЦРУ и ФБР, отчетения оборот ще е толкова, колкото чукне магазинерката. За да чукне пък тя сумата, трябва не данъчни да спят в магазина, а хората да си искат касови бележки. Знае, че за да стане това, не трябват проповеди за гражданско поведение. Трябва хората да виждат, че парите, които се събират се връщат при тях, а не потъват в каци без дъно.
Баба Пенка сигурно не би измислила красиво мото на своя бюджет. Не би се сетила за миналогодишното: Пари срещу реформи!
Баба Пенка просто би направила реформите, а ако не знае как би се допитала до кмета, даскала и фелдшера. Защото ако те не знаят нещо, просто ще отворят Гуглето и ще видят как го правят хората по света.
Баба Пенка не би измислила и мотото, под което най-вероятно ще мине тазгодишния бюджет: Пари нема, действайте....
Тя не е била в армията, но знае, че от армията пари не идват. Не идват и от празни приказки, дори когато те се говорят по всички телевизии.
Ако пък някой реши, че все пак мото е нужно, баба Пенка ще избере това, което е научена от малка:
Лозето не ще молитва, а мотика!
Само,че Баба Пенка, не е икономист. Не знае какви за прогнозите за европейската и световната икономика. Не следи борсовите новини и никога няма да прави държавен бюджет. Нищо, че от мизерната си пенсия, тя успява да отдели за храна, за данъците, за сметките, за бъдещето и настоящето на внуците, че дори и за някоя благинка по празниците.
Така трябва! Никакви баби в държавните дела! Държавен бюджет е това, хей! Не е за всяка глава!