Вчера в един разговор, стана въпрос за независимостта на човека. Зная, че абсолютна независимост няма, но се опитах да направя списък наум, на нещата от които зависим днес.Много са и се отказах, а не открих нито едно нещо, което наистина е независимо. Всяка част от нашия живот е изпълнена с малки или големи зависимости. Зависим от толкова много неща, че ако започнем да ги броим, ще се отчаем.
Все пак въпреки тази мрежа от зависимости, хората в повечето случаи се справят без проблеми. Нещо повече, тази мрежа от зависимости, всъщност изгражда отделния човек, като личност.
За всеки човек зависимостите са индивидуални, а съобразяването с тях, формира индивидуално поведение и мислене.
През вековете и днес много се е изговорило за абсолютна независимост на човека. Понякога зависимостите ни тежат и търсим начин, поне на думи да се облекчим
Думи, думи, думи....
Абсолютна Свобода, Свободна Воля, Пълна Независимост....
Знаем, че в един свят, където всички процеси са свързани, дори частична независимост няма как да съществува. Възможни са само временни случайни отклонения, които не променят общата картина.
Зависими сме от всичко на този свят и така е било винаги. Винаги и ще бъде така, а ако някой не признава това е наивник или манипулатор.
Зависими сме от милиони неща, но това според мен не е слабост. Да, зависимостите често тежат, но са част от нашата личност. Зависимостите всъщност са това, което прави нашият свят устойчив.
Защо тогава човечеството от началото на съществуването си, не спира да говори за независимост и свободна воля с абсолютни понятия? Защо въпреки невъзможността от съществуване на такъв свят, продължаваме да го търсим.
Вчера ми хрумна нещо, но не зная дали съм прав. Причината за всичко е страха. В този случай виждам два вида страх.
Първо страхът да приемем своите зависимости защото в много случаи те са задължения към околните.
Второ страхът от лична отговорност. Можем да оправдаем поведението си с това, че не сме независими. Каквото и да направим виновни сме не ние, а сложната и всеобхватна система от зависимости, която не одобряваме, но не можем да променим.
Може би пък греша?
Ще видим.
ОтговорИзтриванеНакара ме да мисля. Все по-рядко някой успява да го направи.
ОтговорИзтриванеВъпрос на зрителен ъгъл е (оф, какво клише!)дали ще виждаш зависимостите си като тежест или като лек багаж, необходим при пътуване.
ОтговорИзтриванеИстински свободните не притежават нищо, дори тяло :)
Иначе свободният избор е точно аршинът, с който се мери големината на зависимостите... ;))
Вярно е няма спасение, всъщност зависимостите са човешки отношения, няма как да бъдат избегнати! Тяхното значение може да е по-силно или по-слабо за тебе, това зависи от социалният ти статус, но няма смисъл да се притесняваме от това, защото това е част от живота ни. Рано или късно свикваш :))!
ОтговорИзтриванеИ все пак, ние си избираме зависимостите, онези, които ни носят удовлетворение. Без тях не може, но поне да са ни от полза. Всяка зависимост те прави слаб и уязвим, лесен за манипулация. Да вземем, например, любовта като зависимост - за целта е нужен друг. Ако се оставиш подвластен на този друг, замаян от позитивите на връзката, има голяма вероятност един ден да се събудиш по-сам от колкото си бил преди това (само, защото от другия зависи дозата, която ще получиш).
ОтговорИзтриванеМоят баща ме е учил да не искам и да не моля, за да мога да остана колкото е възможно по-независима. Да не дължа никому нищо, повече от това, което аз самата искам да дам.
Най-важно за мен е това - ти си го казал: "Зависими сме от милиони неща, но това според мен не е слабост. Да, зависимостите често тежат, но са част от нашата личност."
ОтговорИзтриванеМожеш да си независим. Но трябва да си сам... Независимо къде:-)
ОтговорИзтриванеВодата, слънцето, въздуха, дъжда...все необходими зависимости за нашето съществуване. От там тръгва порочния кръг. Винаги съм правил паралели между хората поведението на флората и фауната, общото е стремеж за доминация, но тя е невъзможна без подходяща среда. Генезис, еволюция - катарзис.
ОтговорИзтриване@Кръстю, човешкия живот е кратък и никога не виждаме всичко, но може би и не трябва.
ОтговорИзтриване@МиткоВ , ами и мисленето е зависимост, защото винаги идва отвън:)
@Хриси, аз виждам свободният избор, просто като признание, познаване и приемане на зависимостите. Защото тогава знаем, какво можем да избираме.
@Николай Григоров, да те са почти като навик. Не се замисляме.
@Svet Lana , хубаво е, но ако не за независимост, а за себеуважение.
@vira111 ,картинката не изглежда красива, но е вярна.
@ivo_isa ,от хората да, но не и от материалните неща, които винаги са около нас.
@Емо, светът е устроен така. Стреми се към максимална подреденост. Според физичните закони, така е само за затворени системи, но колкото и да е огромен света, за човека винаги ще има границите.
ОтговорИзтриванеЕ, зависи (пак зависимост) какво разбираме под "живот" и "човек"....:)
ОтговорИзтриванеhiljdi sa zavisimostite , kato se zapochne ot cigarite, hranite v goljmo kolichestvo, cigarite, dori sunj, i t. n., i t. n.a tova pravi zavisimite robi, i drug rakovodi tehnijt jivot.kolonii ot robi. robi na strastta, robi na hranata, robi na modata, i t. n. robi na parite. ne vie kontrolirate jivota si.a dali imate voljta da se otkajete dobrovolno ot vsichko tova.i da susredotochite vnimanieto vuthu intelekta .
ОтговорИзтриване