Решението

Някога в стари времена, на място, което никой не е запомнил къде е, имало едно царство. Царството си имало Цар и Царица, имало си дори красива Принцеса, но животът в него не бил приказка.
Било малко и бедно царство, а било разположено на място, през което искали да преминат много народи. Ако в годината нямало глад или мор, то тогава чужда армия разграбвала реколтата и избивала хората.
Всъщност повечето от бедите идвали не от отвън, а отвътре. Царството било малко и бедно, а царете му не били доволни от това. Смятали се призвани за велики дела и били неуморни да покажат на света, че са велики. Само, че вместо това, вкарвали царството в хиляди беди. Или обявявали война на някое много по-голямо царство, или прахосвали всичките пари в хазната за някой бляскав прием или нов замък. Или отклонявали реките в най-голямата суша, за да напоят личните си градини, или пък прибирали за себе си цялата реколта и не оставяли на хората, дори семена за нов посев.
Каквото и да направели царете, царството страдало. Колкото и да били упорити хората в него, отчаянието било редовен гост. Често отчаяни след поредната беда, хората искали да напуснат това проклето царство. Някои го правели и никога не се завръщали, но повечето не искали да се разделят с родното място.
В онези времена волята на царете била закон и никой не смеел да я пристъпи, в отчаянието хората забравяли за това. Колкото по-големи били бедите, толкова повече били гласовете, които се издигали срещу поредния цар. Понякога отчаяните хора се вдигали на бунт. Нямали шанс срещу платената войска на царя, но опитите ставали все по чести и масови.
Бунтовете не били приятни за царете. Те започнали да търсят начини как да ги спрат. Нямали намерение, да се променят и затова решили да променят хората.
Един цар повикал мъдреци от цял свят и поискал съветите им. Мъдреците дали много съвети и всички препоръчали да се действа с твърда ръка.
Царят удвоил войската и наредил наказанията, дори за безобидни провинения да са жестоки. Почти всяко провинение се наказвало със смърт.
Хората се уплашили и укротили, но след година бунтовете започнали отново. Участниците в тях се борили до последен дъх, защото знаели, че изходът е или победа или смърт.
Тогава един стар съветник на Царят дал нов съвет. В началото всички решили, че не струва, но Царят го приложил и бунтовете престанали. Хората продължавали да не харесват управлението си. Продължавали да бягат от царството, но предпочитали да говорят и мърморят, вместо да предприемат нещо.
Може би се питате, какво направил Царят?
Решението било просто. Царят прехвърлил решенията на всички маловажни въпроси на своите съветници. След това дал право на хората в царството да ги избират.
Така Царят просто казвал какво иска, а съветниците му, търсели начините и си цапали ръцете. Те поемали гнева на хората и били виновни за всички грешки. Хората не се бунтували срещу тях, а ги сменяли и избирали други. След това ги сменяли отново и отново, а положението им не се пременяло. Царят пък винаги постигал, каквото иска и никога не бил виновен.
Понякога на хората им се виждало странно, че никога не уцелвали в избора, но приемали, че вината е тяхна. Нали все пак те избирали хората, които вземали решенията. Още по -странно се струвало на хората, нещо друго. Кандидатите за съветници на Царя, никога не свършвали. Само, че това е друга приказка.