На края на света

-Близо ли е вече?
-И близо и много далеч. Тук разстоянията се измерват по друг начин.
-И какъв е този начин? Само не ми казвай отново, че е прекалено сложно за обяснение.
-Сложно е, колкото и да не искаш да повярваш. Може би аз не зная как да го обясня, но когато пристигнем ще видиш.
-Какво ще видя? Та това е Края на Света! Там няма нищо и винаги е тъмно.
-Грешиш! Наистина е краят, но това не означава, че няма нищо. Хората са свикнали да се страхуват от Края. Свикнали са във всеки Край, да виждат своя собствен, а забравят, че всеки Край е и Начало.
-Може би, но защо тогава това място се нарича Край, а не Начало?
-Има ли значение името? Можем да го наречем, както поискаме, но мястото ще е същото. Ще е същото място, към което сме тръгнали двамата с теб.
-Не зная.... Може би, ако това място се наричаше Начало, нямаше да ме плаши.
-Плаши ли те? Все пак ти го пожела. Попитах те и ти обеща, че ще дойдеш с мен дори на Края на света. Или вече не го искаш?
-Искам го, но името ме плаши. Ти все пак си бил там и преди. Можеше поне да разкажеш.
-Не става! Не може да се разкаже, но е красиво. Трябва да го видиш сама. Не става с думи.
-Всичко може да се опише. Може би не идеално, но поне можеш да опиташ. Опитай поне. Думите са много и все ще намериш подходящите.
-Не мога. Може би.... Там има всичко, от което се нуждаеш. Може би тишина. Може би спокойствие и красота. Може би надежда за ново начало. Или пък щастие и мечта. Птичи полет и песен.
-Ако е наистина така, тогава защо не остана? Бил си там, а си се върнал обратно.
-Върнах се.... Върнах се защото.... Защото бях сам. Всъщност не прекрачих границата. Не преминах през Края на Света. Уплаших се, защото бях сам. Хората са там. Виждаш ги, чуваш ги, но не се интересуват от теб. Всеки е сам със своето щастие и не пречи на другите.
-Сам? Че какво щастие може да има, ако си сам на Края на Света? Застанал на границата или пък отвъд нея. Не зная дали ще ми хареса. Казваш,че хората не се интересуват от другите. Защо ще бия толкова път, за да отида на такова място? С какво се различава то от мястото където бяхме? Там също никой не се интересува от другите.
-Ами.... Различно е. Красиво е....
-Нима тук не е красиво? Погледни морето, облаците, слънцето. Можем да останем тук цял живот и никога да не ни омръзне. С какво е по-добър този проклет Край?
-Не зная. Може би надеждата и чувството за ново начало.
-Надеждата ли? Ако не я носиш в себе си е излишно, да я търсиш другаде. Началото пък е там където ти решиш. Просто теглиш една въображаема черта и казваш - Край. После избираш посока, прекрачваш чертата и ето ти новото Начало. Не разбирам.
-Не разбираш. Не ме интересува Края на Света. Просто искам да съм само с теб завинаги. Няма значение къде.
-Значи може и тук? Не се налага да вървим нататък.
-Тук ли? Защо пък не? Просто ще нарисуваме една черта и ще я наречем Край. След това ще я прекрачим и ще наречем стъпката Начало. Ще отидем там където искаме. Може би ще отидем на Края на Света, или пък може да останем тук. От нас зависи и от никой друг.