За кучетата, котките и стопаните

Навън идва пролет и прозорецът ми все по-дълго е отворен. Наред с обичайните, познати шумове от улицата тази година има още един. Това е жалостивото мяукане на една котка.
На около една година е. Бяла с приятно разположени черни и оранжеви петна. Порода улична превъзходна, но всъщност си има стопани. Те са и причината по няколко пъти дневно да прави концерти пред вратата им.
Не я пускат вътре, за разлика от миналата година, когато не я пускаха навън. Причината не е ясна. Котката все пак си е тяхна и в паничките пред входната врата понякога има храна и вода.
Котката скоро ще има котенца. Мисля, че зная мястото където ще ги роди. За първи път ще и е, но сигурно поне две три ще оцелеят до зимата. Най-голямата заплаха за тях са двата едри котарака, които си оспорват властта върху близките дворове. Единият е толкова стар, че едва ходи, но още не се предава.
Котката не престава с молбите си, но няма кой да и обърне внимание. Също, както на кучето, което живееше в същия двор, до преди година. Хубаво куче беше. Нямаше порода, но беше едро и стройно. Обичаше да играе и обожаваше стопаните си. Те също му се радваха, поне докато беше малко. Не го разхождаха, но нямаше нужда. Дворът е огромен и то го изследваше неуморно ден и нощ.
Когато навърши година, започнаха да го връзват. Нямаше колибка и го връзваха за една дърво пред входната врата. Тогава започнаха и проблемите.
Кучето не беше свикнало да го ограничават. Не обичаше и да остава само и започна да вие. Виеше денем и нощем и спираше само, когато стопаните идваха при него, но те го правеха рядко.
Съседите се видяха в чудо, за на всяка забележка отнасяха псувни. Кои бяха те, за да се месят? Кучето си имаше стопани.
След месец два и на стопаните им писнаха среднощните серенади. Една вечер решиха да вземат мерки. Пребиха кучето. Биха го с голяма мистрия, докато престана да скимти. Ударите по ребрата му се чуваха надалеч, а то се притисна към земята скимтейки. Не зная дали разбираше, защо го бият. Гледаше виновно и въртеше опашка.
Тази нощ беше тихо, но на другата кучето отново поде вой. Отново и го биха докато престане.
След седмица, стопаните намериха друго решение. Вечер го пускаха на улицата и настъпи тишина.
Кучето нощем обикаляше града, а сутрин се прибираше. На няколко пъти се върна с рани, а веднъж куцаше повече от месец. След това изчезна. Така и не разбрах, точно кога и как.
Настъпи тишина, а след това стопаните взеха малко котенце. Не го пускаха на двора до тази пролет, а сега не го пускат вътре. Стои пред вратата и по няколко пъти на ден, мяука и се моли да го пуснат вътре.
Досадно е, но не е като среднощен кучешки вой. Котките са тихи животинки, а и лесно се оправят и сами.
Ще оцелее и тази. Дори и котенцата имат шанс. Ако са женски ще останат наблизо, а ако са мъжки ще трябва да потърсят свободна територия. Старите котараци, не търпят конкуренция.
А стопаните? „Стопаните“ ще си вземат рибки, костенурка или пък змия....

9 коментара:

  1. Много точно! Проблемът не е в животинките, а в „стопаните“. „Говорещият с кучета“ подчертава това във всяко филмче от своя сериал. Не може да се търси вина и отговорност от кучета, котета, та дори и от крокодилите. Те живеят съобразно природата си. Настръхвам от яд, когато в някое„научно-популярна“ серия заговорят за „акулата-убиец“, за „лъва-убиец“ и т.н. Та те просто се хранят. Приемаме този факт, когато акулата изяде някой тюлен, но когато е Човек - оооо, страшна акула-убиец! Антропоцентризъм на квадрат...
    За много от журналистите има и кораби-убийци, автобуси-убийци и т.н., на на тях - журналистите, е трудно да се разсърдим дори...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Лошото е, че ги приемаме, като вещите край себе си. Дори и организациите, които уж ги защитават, го правят не заради животинките, а заради себе си.

      Изтриване
  2. "...но на тях - журналистите, е трудно да се разсърдим дори..."
    :-) С това си вадят хляба животинките.
    Прави сте за стопаните - безотговорните стопани. Няма да се учудя, ако така си гледат и децата. Четох в мрежата интервю на една жена, която явно знаеше много по проблема. Тя изброи стъпките необходими за намаляване на популациите на бездомните: кастрация започваща от периферията към центъра. Всяко кастрирано куче да се връща, за да си пази територията. Агресивните водачи на глутниците да се умъртвяват. Контрол над стопаните на домашни кучета.
    А причината за увеличаване на броя им са хората. Като пускат любимците си без надзор да "освободят напрежението" и като изхвърлят нежеланите палета родени от домашните кучки.
    В същото интервю се твърдеше, че всеобщото унищожаване на кучешките популации ще доведе до проблеми с нарастване на броя на бездомните котки. Тяхното избиване пък ще подобри средата за плъховете.
    Мисля, че е права.Жалко, че не мога да намеря отново самото интервю.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Четох много и аз, но с много неща не съм съгласен. Между блоковете до нас винаги е имало безстопанствени. Не е вярно, че пазят територията си.Пазят я от хора, но състава се променя и се присъединяват или си тръгват сами, ако няма достатъчно храна.Има и нещо друго. Кастрирането не решава проблема с агресивността. Кучетата не са диви животни и трябва за всяко от тях да отговаря някой. Дори и за уличните. Не можеш да "осиновиш", куче и да го оставиш на улицата. Едно куче трябва да има дом и грижи.Аз обичам животните, но няма да си взема, защото не съм способен да им осигуря достатъчно грижи и внимание.

      Изтриване
  3. На нас ли се падна да открием топлата вода?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не, но водата може да се стопли по много начини и на нас се пада, да изберем един.

      Изтриване
  4. След Вашия разказ днес цял ден съм по-зле от болен.

    ОтговорИзтриване
  5. Потресох се и все се надявам този разказ да е художествена измислица...
    Не кучетата по улиците, ами ние хората сме за кастрация. Като в един магазин - на неприятните клиенти им давали по един презерватив, та да не се размножават. Чдно ми е, тия хора - твоите съседи имат ли деца и как ги възпитават? Какви ли чудовища ще се пръкнат...по-лоши и злобни от най-злобните кучета...
    Да пребиеш кучето с мистрия...

    ОтговорИзтриване