Страната на знаещите

пустиняНякога, както и днес има хора, които не могат да живеят на едно място. Те обикалят света и рядко остават на място повече от ден. Всеки от тях си има свои причини, но обикаляйки по широкия свят, те често срещат чудни страни и герои.
Преди много години един такъв човек, след много години странстване, попаднал в една такава страна. Когато пристъпил границите и не забелязал нищо необикновено. Помислил, че това е поредната скучна страна, но скоро се убедил, че бърка.
Първото, което забелязал, било че никой в тази страна не обработвал земята. Стояла пуста и само диви дръвчета и бурени се виждали навред. Решил, че хората не знаят как и когато достигнал до първото село, странникът решил ги научи.
Видял двама млади хора, поседнали на сянка пред кръчмата и взел да им обяснява. За негова изненада, двамата младежи още при първите думи го прекъснали. След това му обяснили на дълго и широко, всичко за земята. Обяснили му за видовете почви и какво вирее на всяка от тях. Кога се сее, полива и плеви посятото. С какво и колко се тори и още хиляди подробности, които странникът не знаел.
-Но защо, когато знаете всичко това не обработвате земята си?- попитал ги той.
-Ами не можем.- отговорили младежите. -Никога не сме го правили, но затова пък знаем как. Ако се появи някой, който може, ще му обясним всичко което му трябва. Ти, странниче, не искаш ли да опиташ?
Странникът поклатил глава, станал и продължил по пътя си. Скоро влязъл в друго село. Сетил се, че обувките му са износени и решил да ги даде на поправка.
Намерил хората пред кръчмата. Обсъждали оживено какво ще бъде времето на другият ден. Описвали всички признаци, които били важни и дори се обзалагали, в кой час точно ще завали.
Странникът изчакал да свършат и попитал къде да намери обущар. Вместо да му посочат, всички започнали да му обясняват, как се правя т и ремонтират обувки. Обяснили му всичко за материалите и моделите обувки и дори познали, кой майстор е направил неговите.
-Добре, де.- успял да вземе думата странникът. - Беше полезно, но аз искам само някой да ми поправи обувките. Покажете ми къде е работилницата на обущаря ви.
-Нямаме обущар.- обясни ли му хората. -Знаем всичко за обувките , но не можем да поправим и нашите. Ако някой ден се появи някой, който може ще му предадем всичко което знаем. Ти не би ли искал да опиташ?
Странникът махнал с ръка, поклатил глава и продължил по пътя си. Следващата спирка била столицата на чудната страна. Още отдалеч пред крепостните врати видял събрани хора, които развълнувано ръкомахали. Били наобиколили двама души, които се биели.
Странникът видял наблизо двама стражари. Попитал ги защо не се намесят и да разтърват биещите се.
Вместо да му отговорят, стражарите започнали да му обясняват, точно кои закони нарушават биещите се. Обясни ли му и как би отсъдил съдията, ако ги изправят пред него. След това започнали да му изреждат всички техники на задържане и как се събират доказателства.
-Добре, де.- засмял се странникът.- вече разбрах, че се намирам в Страната на знаещите, но защо не ги разтървете и задържите, вместо да ми обяснявате.
-Ами да ги разтървем и задържим е лесно.- обяснили стражарите.- Само,че ние не го умеем. Затова пък знаем всичко, което трябва и ако се появи някой, който може, ще му обясним и напътстваме стъпка по стъпка. Ти, странниче, не можеш ли да го направиш?
Странникът махнал с ръка и се отправил към двореца. Помолил да се срещне с Царя и започнал да му обяснява, какво трябва да се направи в царството му.
Царят слушал, слушал,слушал.... Накрая отегчено махнал с ръка и тъжно въздъхнал.
-Това и аз го зная. Знаят го и всички мои поданици. Всъщност те знаят всичко и ако някой ден се появи човек, който може, ще му обяснят всичко. Подробно и стъпка по стъпка. За съжаление, такъв човек не идва, а го чакаме от години. Когато разбрах,че нов човек е влязъл в царството се надявах, този път да сме имали късмет. Сигурен ли си, че ти не можеш, да свършиш нещата тук?
- Ами не че не мога.- засмял се странникът. - Само,че при толкова знаещи всичко, проблемът не е в моженето. Проблемът е в желанието, а аз поне го нямам. Ако е нещо за мен, бих опитал, но това е ваша работа.
След това странникът напуснал двореца и поел по пътя. Напуснал Страната на знаещите и никого не се върнал, но разказал на един старец, за чудното място. Старецът разказал на внуците си, а те на техните внуци и така историята е достигнала до днес.
Може би така е трябвало, или пък просто е имала късмет. Не зная....

5 коментара:

  1. Мдаа... А някои продават NowHow и печелят добре от това ;-)

    ОтговорИзтриване
  2. Тея знаещи дали не са умрели от глад или тва дето знаят все пак се котира.

    ОтговорИзтриване
  3. @ivo_isa ,ами винаги се намира някой, който да свърши работата. вярно,че стават все по-малко, но все още се намират.
    @Руми, не зная, но обикновено винаги оцеляват.

    ОтговорИзтриване
  4. Има ли и за можещите, дето не знаят? ;)

    ОтговорИзтриване