Съвършеното листо

В един пролетен ден, набъбналите пъпки по клоните на Дървото се разтвориха. Под твърдите люспи се показаха хиляди бледозелени листа. Растяха с часове, поемайки топлина и светлина от нежните пролетни лъчи. Скоро короната се оформи напълно, закривайки ствола на Дървото. Всяко листо заемаше своето място, сред хилядите други и се заемаше с работата си.
Защото листата работят неуморно. Не са само украса, като косата на жена разрошвана от вятъра. Получават много, но и дават много. Всяка минута през деня, изпращат към Дървото енергията получена от Слънцето, а в замяна получават необходимата им влага, за да изглеждат свежи и красиви.
Тази година на Дървото се роди едно различно Листо. Когато беше малко не се различаваше от другите листа. Израстна най-високо, чак на самия връх на Дървото. Там слънчевите лъчи го топлеха най-много, но и вятърът не го жалеше.
Листото не се страхуваше. Не затваряше очи дори в най-страшните бури. След това се протягаше лениво и с усмивка казваше на другите листа:
-Нищо и никаква работа! Виждало съм и по-страшни бури, но нищо не може да ме уплаши. Аз съм най-силното и смело листо на света. Сигурно затова съм тук горе, където е най-страшно, но и най-отговорно. Освен това съм и най-красивото листо на света. Когато хората гледат Дървото, всъщност не се любуват на него, а на мен. Колкото и да гледам, не виждам по-красива гледка от мен, а тук от високо виждам много неща. Красиво съм! Аз съм най-красивото листо на света! Красиво ли казах? Сбърках! Аз съм единственото листо на света, което е съвършено. Без никакви дефекти и недостатъци. Вие от долу не можете да ме оцените напълно, но зная, че ще дойде време когато ще признаете това. Дотогава аз няма да бездействам. От днес всеки ден ще се трудя упорито. Ще ставам все по-прекрасно. Него правя заради себе си, а заради всички вас.
Веднъж решило, Листото се заело упорито със задачата си. Всеки ден още от ранни зори, се оглеждало внимателно. Не откривало дефекти и недостатъци, но винаги имало нещо, което можело да стане по-добро. Не обръщало вече внимание на другите листа. Те не го интересували, както и Дървото, на което растяло. Използвало всичката енергия, която получавало от Слънцето само за себе си.
Дните минавали бързо, а Листото ставало все по-красиво и съвършено. Загледано само в себе си, един ден то установило с възхищение, че вече няма какво да променя. Всяка клетка от него била съвършена, всяка извивка и жилка, били на мястото си. По блестящата му повърхност, нямало нито едно петънце и дори прашинка прах не се задържала отгоре му.
Листото решило да се похвали на другите листа, но заети със задачите си, те дори не погледнали към него.
-Завистници!- казало си Листото.- На вашето Дърво расте единственото съвършено и неповторимо листо, но вие дори не можете да оцените това. Някой ден, ще се махна от тук. Ще отида на място където ме ценят и уважават.
Листото не знаело как ще се махне, но решило да мисли на другият ден. Събудило се с първите слънчеви лъчи и веднага усетило, че нещо не е в ред. Огледало се внимателно и изтръпнало. По съвършената му повърхност се били появили малки жълти петна. Ужасено Листото се огледало тревожно, но за негова радост никой не бил видял това. Останалите листа както всеки ден били заети с неуморната си работа. Цял ден Листото търсело причината за странните петна, но не я открило.
На следващият ден петната по Листото се увеличили. Отчаяно то опитвало всичко което знаело за да ги изчисти, но без успех. Скоро зеленият му цвят изчезнал напълно. Другите листа продължавали да не му обръщат внимание, но Листото вече не смеело нито да ги погледне, нито да каже нещо.
Искало да избяга далече, а вятърът това и чакал. Втурнал се внезапно и Листото оцеляло след много свирепи бури, този път се откъснало от дървото. Полетяло високо, но преди да успее да се зарадва, вятърът го изоставил. Листото се завъртяло и бавно паднало на земята върху изсъхналата трева.
Една ръка го поела и чуло глас:
-Виж какво красиво листо! Съвършено е!
-Да, съвършено е! Сякаш е нарисувано, а не истинско. Първото паднало листо за тази година и скоро останалите ще го последват. Земята ще се покрие с красив килим от съвършени листа. Ще бъде красиво, много красиво, докато снегът покрие всичко. Снегът ще ги скрие, а напролет от тях няма да е останало нищо. Листата ще са дали всичко, което могат, а на тяхно място ще се появят нови листа. Такъв е животът.