За стария кмет

От вчера започна предизборния цирк. За цирка се сетих, покрай един стар пост – Циркът идва при нас.
Поста не е в духа на днешната ми позиция за изборите. Както вече писах преди месец, нямам намерение да гласувам на тези избори. Президентската институция е ненужна кръпка и ми е все едно, кой ще излага името на България през следващите пет години. Каквото и да прави, няма начин да надмине „постиженията“ на предците си. Освен това от тази кръпка нищо не зависи, а щедрите обещания и перченето на кандидатите, са доказателство, че още ни мислят за идиоти.
По-друг начин стои въпросът с изборите за местна власт. Признавам си, че съм изненадан от голямото количество кандидати. Повечето са далеч от партийните централи, а това, че някои партии се опитват да се дистанцират от себе си и се крият зад „независими“ кандидати е за тяхна сметка.
Очевидно на хората в града им е дошло до гуша, двадесет години да ги правят на маймуни. Недостатък е, че този протест може да се размие, сред многото кандидати и партийните партизани, отново да вземат своето. Признавам си, че съм изкушен да подкрепя някой кандидат или листа, но за новите ще пиша в друг пост. Ако дам доверието си на някого, ще споделя и причинете, за да го направя. В този пост искам да пиша за друго. За хората, които си отиват. За стария кмет и общински съвет.
Няма да пиша за далаверите им. Те са работа на прокуратурата и се надявам, че следващото управление ще им потърси отговорност. Сред сегашните кандидати има такива, които ще го направят, ако бъдат избрани. Ще го направят за разлика от досегашните общински съветници.
Старият ни кмет след два мандата, няма да се кандидатира. Официалната причина е, че повече физически не може да изпълнява длъжността, но това не му попречи за втория мандат. Истинската е, че за разлика от добре организираната агитка, която заглушава всяка критика, повечето хора ще запомнят това управление, като пример за неприлично забогатяване на група избрани.
Не е виновен само кмета. Общинските съветници, въпреки декларираните на думи различия, гласуваха чинно решения, които бяха в ущърб на общината. Преди години гледах пряко предаване по местната телевизия от сесия на общинския съвет. Тогава беше актуален проектът за „Супер Боровец“ и общинския съвет взе решения за продаване на общински земи. Все на отбрани места, а цените бяха смешни, но по нито едно от тези решения, не чух протести. Единствената точка, по която имаше дискусия, беше за някаква наредба, за цената на плода от диворастящи боровинки?!?
Около проекта за „Супер Боровец“, са „изчезнали“ около 100 милиона лева, разпределени от десетина човека, но както казах, това е работа на прокуратурата.
Едно от нещата, които се твърди, че са успех на сегашното управление, са направените разходи за капитално строителство. Щатните клакьори, приписват в тази графа, дори магазините на БИЛЛА и Т-Маркет, но парите за строителството наистина са много. Доколкото зная за сегашния мандат са похарчени около 50 милиона. Проблемът е, какво е спечелила общината и живеещите в нея от това строителство. Парите идват основно от приватизация на общински земи и имоти.
Цените са проблем, но да кажем, че причината е в кризата. Проблемът е как се влагат след това тези пари.
Още един пример от края на предишния мандат. Внесена е записка от кмета, че общинско дружество със смесено участие е на загуба. Общинарите гласуват чинно да се отърват от него и акциите на общината са продадени на безценица на частния участник. Никой не задава въпроса, как това дружество е на загуба. Състои се от построени на общинска земя, поредица от малки магазинчета, които се дават под наем и хубаво заведение, което е пълно от сутрин до вечер. Освен това има малък хотел и жилищна част, апартаментите в която бяха продадени още със започването на строителството. Там е и единствения в града открит басейн.
Подобна сигурно ще и и съдбата, но новия общински хотел. Построен е преди една година и е огромен, но стои празен. Общината продава евтино общински имоти, хвърля парите в строежи и когато трябва да започне да печели нещо, се отказва от собствеността и я подарява.
На фона на тези строежи, безработицата в общината расте с дни, а местните фирми, затварят една след друга. Не, че общината не се интересува от тях. Интересува се, но само, когато може да прибере нещо от тях.
От четири години всеки ден минавам пеша по пътя до работата си. Освен мен го правят, между 400 и 500 човека. За малък град това са много хора. Отдясно пътят е превърнат в сметище, но това е най-малкия проблем. Пътят е тесен, а на места дори няма тротоар, но това не е проблем за общината. Дори и осветлението не е неин проблем и едва през пролетта, се постави осветление на цели шест стълба. От тях вече четири не светят, но това също не е проблем. Останалата част от пътя, е осветена от собственика на фирмата и там осветлението си работи. За негова сметка разбира се въпреки, че си плаща данъците.
Върхът обаче на сегашното управление, поне за мен не бяха далаверите и незаинтересоваността, към всичко което не е свързано с тях. На празника на града ни, се случи нещо, на което малко хора обърнаха внимание. Покрай песните и танците, покрай речите и хвалебствията, се сдобихме с нов почетен гражданин. Няма лошо, но проблемът е, че дори в представянето му, не видях дори една причина, за този акт на общината.
Човекът има голяма строителна фирма, която строи всички големи проекти на общината, а и не само тук. Ако го правеше от добра воля разбирам, да му се дължи благодарност, но за всеки проект общината си плаща чинно. Дори кучетата в града знаят, къде отидоха инертните материали от остъргването на коритото на река Искър, за което сигурно помните, че писах. Фирмата не е регистрирана на територията на общината и данъците не се внасят в нея. Излиза, че човекът е награден, не защото е направил много за града, а защото получава много. Това аз не мога да приема. Наистина в миналото като почетни граждани редом с достойните хора, са записани и Григор Стоичков и Трендафил Мартински, но се надявах, че подобни неща да са само лош спомен.
Това е нещото, с което ще запомня сегашния кмет и общински съветници. Някои от тях ще се кандидатират отново. С някои се познавам, работили сме заедно или сме пили заедно. Някои съм уважавал.
Минала свършено....Поне на мен ми се иска да е така. Затова се радвам, че този път, поне изборът в листите е голям. Затова и внимателно и с надежда следя и ще следя местните избори. Затова и имам колебание, относно позицията си да пропусна тези избори. Досега никога кандидатът, който съм харесвал не е спечелил, но пък винаги има първи път.