Сейф

-Виждаш ли този ключ? Винаги го нося на врата си. Малък е, но е необикновен, защото пази вратата, зад която е най-ценното, което имам. Събирал съм го с години. Всичко, което е вътре е подбрано и няма нищо случайно. Много от нещата, не си виждал и няма да видиш никога през живота си. Имал съм късмет, да ги открия, но не е само късмета. Трябва упоритост и желание да имаш това, което искаш. Когато след дълги години държиш в ръцете си нещо, към което си търсил дълго, чувството е неповторимо. Остава само да не го загубиш, а това често е по-трудно от откриването. Затова съм заключил всичко, а ключа нося винаги с мен. Не го оставам нито за миг, защото само миг невнимание и можеш да загубиш всичко.
Искаш ли да ти покажа от къде е този ключ? Не се притеснявам, но не заради теб. Нямам ти доверие, но днес съм в настроение. Ела след мен. Виж, изглежда малък, но няма сила на земята, която да го премести. Някога мислех, че важните неща са големи, но открих, че най ценните неща, често са толкова малки, че можеш да ги объркаш с прашинки, които танцуват осветени от случаен слънчев лъч.
Виж тук зад тази картина. Пази се! Целият е в прах и паяжини. Не помня кога съм го отварял за последен път. Нямам нужда да го отварям, освен ако не съм намерил нова скъпоценност. Някои хора, всеки ден отварят сейфа си. Броят събраното и му се любуват, но аз не съм от тях. Достатъчно ми е да зная, че то е там вътре и е само мое. Търсил съм го, борил съм се за него и го имам. Само аз и никой друг. Не се интересувам, дали ще хареса на друг, или не. Няма значение.
Не съм го търсил заради другите. Защо тогава да им го показвам? Дори и с теб правя изключение, но можеш да видиш само вратата и ключа. Вътре не допускам никого.
Всъщност веднъж допуснах един човек. Исках да се похваля със събраното, но той не разбра нищо. Изсмя се и нарече съкровищата ми стари боклуци. Каза, че нищо не струват и напразно ги крия. Нямало на земята човек, който да се интересува от тях. Дори идиотите нямало да ги поискат.
Обидих се, но днес си мисля, че може би има капчица истина в думите му. Нещата вътре, сигурно не са ценни за друг човек, защото са мои. Лични и ценни най-вече за мен. Другите хора, може би крият други неща. Неповторими и ценни само за тях. Може би онзи е бил прав.
Само че,.... Защо тогава изчезват? Винаги нещо липсва. Смених ключалката, но отново изчезват. Къде? Защо?
Ако не са ценни за друг човек, какво се случва с тях? Или пък може би е проверка? Проверка доколко държа на тях. Държа разбира се. Нали са част от мен? Нали са моите неща....
Само че, когато нещо изчезне, вече не тичам да го търся. Зная, че е изчезнало завинаги и никога няма да си го върна. Тъжа, но не го търся.
Защо тогава ги събирам ли? Защо ги крия от чуждите очи и пазя ключа до сърцето си? Не зная. Някога преди години може би съм знаел, но днес не помня вече.
Възможно е някого, да съм загубил нещо, на което съм държал много. Оставил съм го за миг, без наблюдение и то е изчезнало. Сигурно е това.
Нещата, на които държиш винаги изчезват. Изчезват дори през заключената врата, но ако не я отварям често, поне надеждата, че са още там ще я има.
Какво казваш? Вътре нямало нищо ли? Не можеш да си сигурен, защото не си погледнал и никога няма да погледнеш вътре.
Върви си! Когато някой ден имаш свой сейф, тогава ще разбереш.
Не ти трябва ли? Щял си да държиш всичко на показ? Грешиш, но някой ден ще разбереш. Някой ден, когато намериш това, което си търсил дълго. Когато го поемеш в ръцете си, а то изтече между пръстите ти и изчезне все едно никога не е съществувало.
Някой ден ще разбереш. Не днес.