Изкривени цветове

Вчера след обяд бях на двора. Направих няколко снимки, но не ми харесаха и ги изтрих. Есенните топли цветове, още не са оцветили листата, а въпреки дъждовете през тази седмица, цветовете на градината изглеждат като в избелели стари снимки.
Всъщност не изтрих всичко. Остана една снимка, която ми хареса. Не отразява вярно видяното, а е изкривена. Използвах филтъра за изкривени цветове и се получи картина от непознат, странен, но интересен свят.
Използвал съм този филтър и друг път, но повече за забавление. Получават се странни ефекти, а човешките лица оцветени в синьо, приличат на извънземни.
Не зная как се получава ефекта, но се замислих, какво би станало, ако живеехме в такъв свят. Всъщност това, което виждаме като цветове, са енергийни потоци с различна дължина на вълните. Как ще ги възприемем, зависи не само от тази дължина, а и от приемника. Зависи и от обекта, който наблюдаваме. Всеки обект е своеобразен филтър, а цветът му зависи, от това кои дължини на вълновото лъчение поглъща.
В слънчевата светлина, която достига до нас има и потоци с друга дължина на вълните, които човешкото око не е е способно да възприеме. Не можем да видим лъчението в ултравиолетовия и инфрачервения спектър, а много хора не могат да различават, дори всички цветовете от видимия спектър.
Човешкото око е невероятен инструмент, но вчера наблюдавайки снимката се замислих, какви щяхме да сме, ако виждахме света по друг начин. На земята има създания, които могат да виждат извън нашите граници. Има и такива, които не разпознават всички цветовете и виждат света в черно и бяло. Възможно е и не е пречка за съществуването.
Замислих, се какво би представлявало човечеството, ако виждаше света, както в снимката с изкривени цветове.
Този свят е красив. Малко по-студен, но подреден и привличащ. Хората в него изглеждат по-спокойни и рационални, но дали са по-добри, не зная.
Не зная дори и дали не един, а хиляди такива светове не са всеки ден около нас. Сетих се, че когато сутрин отворя блога на Кръстю, всеки път попадам е един такъв различен свят. В някои може би съм бил.
Вчера няколко пъти разглеждах снимката. Не зная дали съм бил в този свят и дали искам да бъда някога. Не зная, защото реших, че не е толкова важно, как възприемаме света около нас. Не е важно очите-приемници, каква дължина на вълната приемат. Важно е, какво излъчваме.

7 коментара:

  1. Всъщност,извън нашите тела НЯМА светлина, която да създаде светлината, която "виждаме" в мозъците си. Съществува само ЕНЕРГИЯ. И когато тази енергия достигне до нас,(окото е само инструмент) ние виждаме един цветен, ярък и изпълнен със светлина свят.
    Всички цветове се формират В МОЗЪКА НИ!
    --
    Приемам като комплимент споменаването на картинките ми и благодаря:)
    --
    Ами в общи линии - то това е и изкуството като цяло, реалност, прекарана през "филтъра" на автора :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ето един коментар от Фейса, който допълва физичната страна на нещата:
    "Христо Балканджиев
    Ефектът се нарича "цветова аберация" и се получава вследствие на интерференцията между директната светлина и разпръснатата такава -- например от края на клона. Когато светлинните вълни достигнат преграда, се разпръскват -- представи си го като морска вълна, ударила се в камък до брега.

    При разпръскването вълните излизат извън фаза спрямо директната светлина и в резултат на полученото наслагване се променя цветът, който се възприема. С просто око ефектът не личи толкова, защото полученият нов цвят се променя твърде бързо за да може мозъкът да го възприеме. При снимане с ниска експозиция обаче апаратът улавя моментния цвят."

    ОтговорИзтриване
  3. Кръстю каза...
    "...Всички цветове се формират В МОЗЪКА НИ!..."
    Всъщност не си много прав... Далтонизмът е заболяване на окото, а не на мозъка.

    ОтговорИзтриване
  4. Е,ivo_isa и ти не си много прав...кофти инструмент (окото), кофти информация в мозъка и в резултат, несъответсвие :)

    ОтговорИзтриване
  5. Красив пост! Припомни ми собствените ми виждания за енергиите и ми даде връзката с фотоапарата. В смисъл- започвам да се " програмирам" в светлина, в цветове и ефекти- ще е прекрасно вдъхновяващо предизвикателство! Благодаря за този пост, Влади- имах нужда от нещо такова :)))

    ОтговорИзтриване
  6. @Кръстю, ivo_isa е прав.Окото е филтър, а мозъкът рисува с попадената информация. Нещо повече,по-голява част от информацията се филтрира, за да може мозъкът да смогне със скоростта и обема инфото.
    @Omnia , очаквам отново чудесни снимки в новия ти блог.

    ОтговорИзтриване