Реколтата

И през тази година градината на Таралежа беше отрупана с плодове. Всяка година, независимо от времето, неговата градина даваше най-богата реколта. Каквото и да правеха другите животни, колкото и да се стараеха, винаги в неговата градина се раждаха най-големите и вкусни плодове и зеленчуци. 

Годината беше суха и въпреки старанието на Заекът, неговата градина не роди почти нищо. Засади навреме, поливаше редовно, земята беше наторена, а сред лехите не се виждаше нито един плевел, но реколтата едва щеше да стигне да се изкара зимата. 

-Здравей, Зайо!- стресна го един познат глас.- Защо си се умислил така? 

-Здравей, Ежко! - въздъхна Заекът.- Виж градината на какво прилича. Цяла година се трудих, а трудът отиде напразно. Ако стегна колана, ще изкарам зимата, но другата пролет, няма да има какво да засадя. Ако пък оставя за семената, зимата ще умра от глад. 

-Не се притеснявай, приятелю.- потупал го по работа Таралежът.- В моята градина се роди много. Ще ти дам от реколтата, за да не гладуваш зимата, а и напролет ще ти дам от моите семена. 

-Благодаря, приятелю!- усмихнал се Заекът.- Тъкмо щях да те потърся за помощ. Искам да ми помогнех и за друго. Научи ме, как да обработвам градината си. Не зная какво правиш, но при теб всяка година реколтата е добра. Уж правим едно и също, уж земята е една и съща, а при теб винаги реколтата е повече. Затова напролет, ще те помоля да ме наглеждаш и да видиш къде греша. 

Минала зимата, а на следващата пролет Таралежът дал семена на Заека и както бил обещал, наглеждал всяка негова стъпка. Колкото и да търсил не открил никакви грешки. Когато дошла есента реколтата на Заека, била дори по-богата от тази на Таралежа. 

Заекът прекарал охолно зимата, но на другата есен за негова изненада, в се родило толкова малко, че пак се наложило да търси помощ от Таралежа. 

Таралежът го успокоил. Отделил от своята реколта, толкова колкото било нужно на Заекът, за да изкара спокойно зимата. Докато отделял, на Заекът му направило впечатление, че Таралежът отделял най-хубавите и здрави плодове и не му давал от тях. Учудил се, но нищо не казал. 

Минала зимата и дошла пролетта. Станало време за сеене и Таралежът донесъл на Заекът семената за сеене. 

-Ето, Зайо!- подал му семената Таралежът.- Надявам се и тази година реколтата ти да е по-добра. Знаеш знаеш всичко и си грижлив стопанин, а аз пак ще те наглеждам и ще помагам. 

Заекът взел семената, погледнал ги и не се сдържал да попита: 

-Виж, Ежко! Благодаря ти за помощта! Само едно нещо не разбирам. Когато ми даваше храна за зимата, ти избра най-лошото от реколтата. Тези, които ми носиш днес за сеене, са много по-добри от тях. 

-Ами така е Зайо!- засмял се Таралежът.- За да ти даде Земята, трябва да и върнеш най-хубавото от роденото от нея. Ако не се лакомиш и Земята ще бъде щедра. Мисля, че разбрах и къде грешиш. А ти?