Кризата

Един ден в началото на есента, Заекът се разхождал безцелно в гората. Времето било прохладно, а есенните дъждове още не били започнали. Само вятърът понякога се втурвал, разрошвал короните на дърветата и събарял някое пожълтяло листо.
Едно от тях паднало пред Заека. Навел се да го вдигне, но в този миг вятърът донесъл нещо голямо и шарено. Заекът се уплашил и поискал да побегне, но се сетил, че и друг път бил виждал такива неща. Това била страница от вестник. Безполезно нещо, но безопасно. В него хората си губели времето, да слагат ситни знаци, които наричали букви. Бухалът твърдял, че буквите носят знание и мъдрост и дори научил останалите животни, да разпознават знаците и да ги свързват в думи. Заекът взел вестника и се опитал да свърже малките знаци. Лесно прочел заглавието, защото било с едри букви, но думата била непозната. Зачел се по-надолу и зениците на очите му се разширили. След още няколко реда, ушите му щръкнали, а по козината му разляла вълна от страх, която стигнала чак до върха на мустачките му.
Заекът хвърлил вестника и побягнал надалеч, без да избира път. Тичал и тичал, докато останал без дъх, спрял само за минута и отново побягнал. Толкаво бил уплашен, че не видял Таралежа, който спокойно се разхождал и връхлетял върху него.
-Ох, Ежко! Да знаеш какво научих преди малко. Едно страшно, ама много страшно нещо се завръща. Както си нямаме късмет с тебе, първо с нас ще се заеме. Да бягаме, докато още има време.
Таралежът поискал да попита нещо, но като видял колко уплашен е Заека, забравил въпроса си и хукнал с него.
Тичали, тичали и спрели чак когато стигнали реката.
-Чакай, Зайо!- запъхтян рекъл Таралежът.- Кажи сега, какво е това страшно нещо, от което бягаме.
-Кризата, Ежко! Кризата се завръща!
-А коя е тази Криза и от къде научи за нея?
-Не зная коя е Ежко. Преди малко попаднах на един вестник. Тези които хората ги пълнят с малките черни знаци. Там пишеше, че ще настанат страшни времена, защото Кризата се завръща. Когато се завърне кризата, ще ни сполетят куп беди. Няма начин да не е вярно, защото Бухалът каза, че хората знаят всичко.
-Ама не прочети ли, какви ще са бедите, Зайо? Да знаем поне, от какво да се пазим. Може би, хищниците ще станат много? Сигурно тук ще дойдат тези от съседната гора?
-Ами не зная.- свил рамене Заекът.- Не пишеше за хищниците, а и не вярвам да се увеличат. В нашата гора и вълци дори няма, а и в съседните са останали малко.
-Тогава, сигурно ще настане суша и няма да вали цяла година?
-Не, Ежко. Сигурно и това не е. Бухалът каза, че Земята се затопля и ще има повече дъждове занапред.
-Сетих се!- възкликнал Таралежът. - Ще започнат болести по дърветата и животните. Старши непознати болести, доведени тук от Кризата.
-Ами.... Не зная, Ежко. Там пишеше за някакъв свински и птичи грип, но последния глиган в нашата гора, го застреляха през пролетта. Повечето птици скоро ще отлетят на юг, а заешки грип май още няма.
-Тогава остава само едно.- рекъл Таралежът и се намръщил.- Сигурно тази Криза, ще ни докара тежка зима. Аз съм подготвил добри запаси и къщичката ми е топла, но ще използвам времето, докато дойде, за да се подготвя по-добре.
-Не, Ежко! Няма да е и зимата, защото прогнозите са, че ще е мека и топла.
-Виж, Зайо! Изброихме всички възможни беди, но Кризата няма да ги доведе тук. Тогава защо бягаме от нея?
-Защото така е по-страшно, Ежко! - обяснил Заекът.- От опасност, която познаваме, няма защо да се страхуваме. Само, че тази проклета Криза е нещо различно и сигурно много страшно. Щом хората се страхуват от нея, кой знае какви беди ще ни докара. Да бягаме, докато имаме време.
Побегнали отново, но скоро Таралежът взел да изостава. Нямал сили да тича повече.
-Чакай, Зайо!- спрял внезапно той.- Сетих се още нещо. След като пише, че Кризата се завръща, значи тя вече е била тук. Била е, а ние не сме я усетили. Щом не съм я усетил преди, няма да я усетя и сега. Няма да бягам повече!
-Нищо не разбираш, Ежко!- запъхтян отвърнал Заекът.-Ами това е най-страшното на Кризата! Щом е била тук и не сме я усетили, значи освен, че е страшна е и много хитра. По-хитра дори от Лисицата, защото аз нея винаги я виждам навреме. Сигурно предишният път само ни е разузнавала, а сега когато се върне ще се развихри и ще ни довърши.
Хайде да бягаме, защото може вече да е тук. Не зная за теб, но аз ще бягам докато има сили.
Заекът побягнал отново и скоро се изгубил между дърветата. Останал сам Таралежът, въздъхнал дълбоко, хапнал няколко къпини и бавно тръгнал към дома си. Не се страхувал от Кризата. Щом вече била минала и гората оцеляла, щяла да оцелее и този път.
Вървял Таралежът и си подсвирквал. Не се страхувал вече от Кризата. Само, дето гледал да върви по откритите места и внимателно оглеждал гъстите храсти около пътечката. Не се страхувал, но знае ли някой къде може да се е скрила тази хитра и страшна Криза.