Не обичам да плувам. Научих се, за да не остана назад от другите деца, но водата не е моята стихия. Докато се науча на два пъти съм се давил, защото първите стъпки направих с приятели, които също не можеха да плуват. Колкото и да е странно, не се уплаших и продължих с уроците.
Студените води на планинската река не са идеалното място, но можеш ли да плуваш в тях, плуването в морето е като детска игра. Само, че дори морските върни не ме блазнят. Както се досещате и другите водни спортове не са ми по вкуса. Днес ги споменавам, заради една асоциация, която направи един познат. Ще започна с една история от преди много години.
Бях във Варна, а на плажа видях, че се предлагат сърфове под наем. Нямах представа как се кара, но наех един за час. Оказа се много по-сложно, отколкото си представях, но не потърсих помощ. Все пак се справям добре с повечето спортове, и не си и помислих, че едно пързаляне на дъска ще ме затрудни. През първите двадесет минути опитвах безуспешно да се кача на хлъзгавата дъска. Предполагам, че съм изглеждал доста смешно в очите на двете хлапета, които му наблюдаваха от брега. Или пък може би жалко, защото накрая едното ми подхвърли:
-Много по лесно ще се задържиш на дъската, ако пуснеш стабилизатора.
Не знаех какво е стабилизатор, но огледах дъската и го открих. Представлява плоскост, която когато сърфа е във водата се спуска отвесно и осигурява защита срещу страничното клатене. Отгоре на сърфа почти не личи, защото си има специално гнездо, където се фиксира. Спуснах стабилизатора, скочих на сърфа, вдигнах платното от водата и полетях.
Наистина полетях. Сърфът бързо набра скорост и усещането беше невероятно. Вятърът свиреше в косата ми и не чувах, нито шума на морето, нито виковете на хората наоколо. А те викаха силно. Викаха и се пръскаха панически, защото се носех успоредно на плажа. Оказа се, че сърфа няма спирачки, а управлението му не е като това на колело. Накрая след стотина метра, се сетих да спусна платното във водата и сърфа спря. Върнах го обратно с плуване, бутане и теглене покрай брега. Не се качих повече и това беше първото и последно ми каране на сърф. Приятно е, но не е за мен.
Един познат сравни човешкия живот с морето, затова и си припомних тази история. Според него, хората цял живот прекарват в него, но се придвижват и държат по различен начин. Също като в морето има сърфисти, плувци и гмуркачи.
Сърфистите се носят по вълните, зависими само от вятъра и не се интересуват от нищо, освен от собственото си удоволствие. Паднат ли, това е краят им, защото от тях никога не стават плувци.
Плувците се борят с вълните и морските течения, като единствената им цел е да не потънат. Морските дълбини ги плащат, а да се понесат над тях, като сърфистите не могат.
Гмуркачите са добри плувци. Обичат морето и искат да знаят всичко за него. Затова слизат към дълбините и търсят други светове и преживявания. Долу е тъмно и трудно, но това не ги спира. Връщат се на повърхността, само за да починат и вземат глътка въздух.
Повод за тази аналогия на познатия ми беше, един човек на години, който никога през живота си не се е замислял. Никога не е приемал нещо сериозно и всеки ден се носи по вълните, без да се обръща назад. Странно, но сякаш съдбата го пази и никога не е падал. Има и други хора, които живеят така. Когато се замисля, познавам и плувци и гмуркачи. В повечето случаи обаче, нещата не са толкова опростени. Историята която си припомних ме подсети, че нищо не е толкова просто, колкото изглежда. Всяко нещо си има специфични особености и дори нехайното плъзгане по морските вълни, се нуждае от две неща- умение и желание.
В живота ни не е важно дори, какво най-добре умееш- да сърфираш, да плуваш, или да се гмуркаш в морето на живота. Важното е да обичаш морето.
Студените води на планинската река не са идеалното място, но можеш ли да плуваш в тях, плуването в морето е като детска игра. Само, че дори морските върни не ме блазнят. Както се досещате и другите водни спортове не са ми по вкуса. Днес ги споменавам, заради една асоциация, която направи един познат. Ще започна с една история от преди много години.
Бях във Варна, а на плажа видях, че се предлагат сърфове под наем. Нямах представа как се кара, но наех един за час. Оказа се много по-сложно, отколкото си представях, но не потърсих помощ. Все пак се справям добре с повечето спортове, и не си и помислих, че едно пързаляне на дъска ще ме затрудни. През първите двадесет минути опитвах безуспешно да се кача на хлъзгавата дъска. Предполагам, че съм изглеждал доста смешно в очите на двете хлапета, които му наблюдаваха от брега. Или пък може би жалко, защото накрая едното ми подхвърли:
-Много по лесно ще се задържиш на дъската, ако пуснеш стабилизатора.
Не знаех какво е стабилизатор, но огледах дъската и го открих. Представлява плоскост, която когато сърфа е във водата се спуска отвесно и осигурява защита срещу страничното клатене. Отгоре на сърфа почти не личи, защото си има специално гнездо, където се фиксира. Спуснах стабилизатора, скочих на сърфа, вдигнах платното от водата и полетях.
Наистина полетях. Сърфът бързо набра скорост и усещането беше невероятно. Вятърът свиреше в косата ми и не чувах, нито шума на морето, нито виковете на хората наоколо. А те викаха силно. Викаха и се пръскаха панически, защото се носех успоредно на плажа. Оказа се, че сърфа няма спирачки, а управлението му не е като това на колело. Накрая след стотина метра, се сетих да спусна платното във водата и сърфа спря. Върнах го обратно с плуване, бутане и теглене покрай брега. Не се качих повече и това беше първото и последно ми каране на сърф. Приятно е, но не е за мен.
Един познат сравни човешкия живот с морето, затова и си припомних тази история. Според него, хората цял живот прекарват в него, но се придвижват и държат по различен начин. Също като в морето има сърфисти, плувци и гмуркачи.
Сърфистите се носят по вълните, зависими само от вятъра и не се интересуват от нищо, освен от собственото си удоволствие. Паднат ли, това е краят им, защото от тях никога не стават плувци.
Плувците се борят с вълните и морските течения, като единствената им цел е да не потънат. Морските дълбини ги плащат, а да се понесат над тях, като сърфистите не могат.
Гмуркачите са добри плувци. Обичат морето и искат да знаят всичко за него. Затова слизат към дълбините и търсят други светове и преживявания. Долу е тъмно и трудно, но това не ги спира. Връщат се на повърхността, само за да починат и вземат глътка въздух.
Повод за тази аналогия на познатия ми беше, един човек на години, който никога през живота си не се е замислял. Никога не е приемал нещо сериозно и всеки ден се носи по вълните, без да се обръща назад. Странно, но сякаш съдбата го пази и никога не е падал. Има и други хора, които живеят така. Когато се замисля, познавам и плувци и гмуркачи. В повечето случаи обаче, нещата не са толкова опростени. Историята която си припомних ме подсети, че нищо не е толкова просто, колкото изглежда. Всяко нещо си има специфични особености и дори нехайното плъзгане по морските вълни, се нуждае от две неща- умение и желание.
В живота ни не е важно дори, какво най-добре умееш- да сърфираш, да плуваш, или да се гмуркаш в морето на живота. Важното е да обичаш морето.
Владо,мечтата ми е един ден да се кача на сърф:)))имам голямо желание да се науча:)иначе хората които живеят и карат ежедневието си по течението ,може би са по-добре и по щастливи:)
ОтговорИзтриванеПо тая логика, Влади, ти си един пристрастен гмуркач, който за капак - щом изплува, за да си поеме дъх и веднага си отваря устата, за да разкаже какво е видял ;)
ОтговорИзтриванеМного ми хареса! Даже и аз за себе си получих "проблясък" - щом морето е едно и също за всички, а ние ползваме различни начини на придвижване и тези начини определят възприятията ни, то благословен е този, който прозре отвъд "придвижването" и види морето... :) И тогава ще може свойски и да плува, и да се гмурка, и да се носи отгоре. И всички тези начини на придвижване ще му харесват - т.е. ще заобича истински морето (живота)... :)))
ОтговорИзтриванеОбожавам водата, тя си е моята стихия, макар че имам страхопочитание към нея. Давила съм се всичко на всичко 4 пъти, но се научих да внимавам и да уважавам тази стихия. Много ми хареса описанието на каране на сърф- звучи вълнуващо и се замислих, че никога не ми е хрумвало да пробвам, а ще си струва, така, както го описваш:) Не съм се и гмуркала надълбоко, защото още не съм готова за това, предпочитам да плувам над, по и леко под водата, но не мога да се причисля точно към някоя от споменаваните групи, защото като типаж съм от онези, които обичат да се возят на кораб и да наблюдават, когато поискат, да плуват и, когато почувстват желание, да се гмурнат. Явно все още не съм се ориентирала към определена група :)
ОтговорИзтриване@silvia tencheva ,дано изпълниш мечтата си. Само се постарай, да има до теб човек, който е карал, останалото не е трудно. поне докато тръгнеш:)
ОтговорИзтриване@зори, всъщност рядко съм под водата, защото устата ми е постоянно отворена и се опитвам да изпия водоема:)
@Magicktarot ,права си, че ако обичаш морето, придвиждането н него вече не е проблем, а радост.
@Omnia, няма определени групи, а по-скоро комбинации от поведения. Всъщност това е нормалното състояние, защото самите хора се променят.