Пирамидите

Наскоро попаднах за пореден път на текст за пирамидите. Този не беше само за египетските, които са най-известни, а се споменаваха и другите древни строежи с подобна форма. Темата е интересна, но повечето от написаното търси сензацията, приписвайки невероятни истории и качества на тези строежи. Това вдига интереса, но всъщност основното, което ги характеризира са техните размери. За тогавашният свят, поне от това което знаем за него, те са изглеждали още по внушително в очите на съвременниците. Само, че огромните строежи съвсем не са само с пирамидална форма. Не са и запазена марка за древните времена, а ги има и в наши дни. Преди години, си имах лична теория за тях. Съпоставяйки нещата, бях стигнал до извода, че огромните строителни обекти всъщност съвсем не са причина за възхищение. Не заради крайният резултат, а заради методите на построяването им. Замисляли ли сте се колко човешки живота е струвало построяването на само една пирамида? Когато гледате снимки на великата китайска стена, спомняте ли си, че в основите и са вградени телата на много от строителите и? Това не е характерно само за древните времена. При прокопаването на Суецкия и Панамския канал, отношението към строителите им е било почти същото. Наскоро гледах клип и за построяването на бента Хувър, преграждащ каньона на река Колорадо. Огромен е, но се забравя, че на строежа за четири година са загинали над сто човека. Голяма част от строителите са били емигранти, а въпреки, че трудът е бил заплатен, отношението е било не много различно, от това към робите. Погледнато от тази страна, дали наистина огромните обекти трябва да са обект на възхищение? Някои от тях са били полезни за времето си, или пък са полезни днес, но нима няма друг начин за построяването им, освен през труповете на човешки същества. Някогашната ми теория за огромните обекти, беше че такива могат да се построят само от общества, основани на абсолютна власт, където човешкият живот е без стойност. Днес мисля,че не греша. Може би някой ще възрази, че днес нещата са различни. Днес отново има проекти и строежи на огромни обекти. Те вече не се строят с ръчен труд, а механизацията е в основата на повечето от тях. Излиза, че времената са станали по-цивилизовани, а хората по -свободни. Излиза, но е грешка, защото не се отчита вторият фактор за сътворяване на мегаобектите. Това са парите. Многото пари, които не се събират от спестени закуски. Дори и когато финансирането идва от богата държава, парите обикновено са отклонени от места където могат да са по-полезни. В повечето от случаите, голяма част от тези пари, отиват в джобовете не на строителите, а на хора, които не са си мръднали пръста. В България също имаме такива примери и то отскоро. Не става въпрос за прословутите магистрали, защото те все пак се строят с европейски пари. Новата спортна зала обаче, е типичен пример за това. Докато пишех се сетих и нещо друго, което е характерно за ГОЛЕМИТЕ неща. В повечето случаи те се строят не защото са важни, а за да повдигнат самочувствието на дребни хорица. Така че, дали пирамиди или други големи неща, строежите ще продължават, а ние ще ръкопляскаме. Дребните хорица никога не се свършват.