Цената

Някога преди много години, зад планини и морета, имало едно царство. Царството не било богато, но в столицата му всеки ден пристигали търговски кервани от цял свят. На големия пазар до двореца на царя, търговци от цял свят, предлагали стоките си ден и нощ.
Предлагали всичко, от което човек може да се нуждае, а дори и такива неща, които никой не желаел. Предлагали всякакви храни, платове и дрехи, оръжия и скъпоценни накити.
Пазарът бил сърцето на града и винаги бил пълен с хора. Купували и продавали, карали се, пазарели се, или просто разглеждали.
Сред множеството хора, често се разхождал един дрипав Странник. Не купувал нищо, само разглеждал и гледал цените. Знаел всяко кътче на пазара и всяка сергия и можел да каже по памет, какви са били цените сутринта или преди цяла година.
Питали го и продавачите и купувачите, а той на всеки казвал точните цифри. Купувачите го обичали, но продавачите свивали вежди, когато го видели.
Странникът често спирал пред някоя сергия. Оглеждал стоката и питал за цената. Само,че какъвто и отговор да получавал, махвал с ръка и отминавал нататък.
-Скъпо е!- казвал Странникът.- Много е скъпо!
-Ама как ще е скъпо?- опитвали се да протестират търговците.- Тук е най-евтината стока, не само в столицата, а в цялото царство. Къде ще намериш по-евтино?
Странникът се усмихвал, но не отговарял. Продължавал към следващата сергия и скоро от там се чувал гласът му:
-Скъпо е! Много е скъпо!
Търговците се сърдели, но били свикнали с него. Махали с ръка и продължавали работата си.
Един ден, докато се разхождал, Странникът видял, че Царят бил спрял пред една сергия.
-Искам да купя един грозд. Колко струва?- попитал Царят.
-Една жълтица, Ваше Величество.- отговорил търговецът.
-Евтино е!- обадил се Странникът.- За това хубаво грозде, аз бих дал две жълтици.
Търговецът от изненада не могъл да пророни и дума, а царят ядосано погледнал Странникът и извадил кесията си.
-Аз пък ще дам три жълтици!- рекъл Царят.
-Евтино е!- обадил се пак Странникът- Три жълтици бяха достатъчни преди малко, но сега като гледам гроздето, аз бих дал пет жълтици.
-Давам десет жълтици!- извикал Царят, хвърлил жълтиците на търговеца, взел един грозд и се отдалечил ядосан.
На другият ден Царят извикал странникът в двореца си.
-Вчера ти ме ядоса, но вече ми мина. Не ме е яд за парите, но не мога да си обясня защо постъпи така. Колкото и да мисля, не мога да го проумея. Всички знаят, че винаги казваш, че цените са високи. Дори и когато стоката е най-евтината в света, пак твърдиш,че е скъпо. Защо вчера казваше обратното и то за едно най- обикновено грозде? Нима десет жълтици за един грозд е евтино?
-Евтина е, Ваше Величество!- отговорил Странникът.- Евтино е, щом казвате, че не ви е яд за парите. Дали една стока е евтина или скъпа, не зависи от цената ѝ. Зависи от това, дали някой е съгласен да плати тази цена. Щом дадохте десет жълтици за стока, която на съседната сергия можехте да купите за една, значи наистина стоката е била евтина.