Напоследък слушам и чета много за толерантността. С повод и без повод, думата се повтаря и се набляга на нея.
Очевидно е модерно да си толерантен, но колко от нас наистина са толерантни? Докъде стига границата и дали правим разлика, между безразличието, пренебрежението, това какво ще кажат другите и толерантността?
Няма да давам определение на толерантност. Искам просто да нахвърлям някои свободни мисли, които се въртят в главата ми.
Толерантност ли е например, ако съседът ви запали своето жилище, но вие не реагирате, защото вятърът духа в друга посока и вашето е в безопасност?
Израз на толерантност ли и например, визитата на принц Чарлз преди години в Столипиново и присъствието му на ромска сватба?
Толерантност ли е например, когато политик, се снима и сърдечно ръкува пред камерите с хора от улицата? Често обувките му струват, колкото годишния доход на избраните. Какво иска да демонстрира с този жест? Че всеки човек е важен и има права? Например правото, да живее бедно.
Толерантност ли е, ако човек със всички сили, защитава едно различно малцинство, но се прави, че не забелязва останалите?
Толерантност ли е, ако говорим само за правата на определена група, а забравяме, че и групата има задължения към обществото?
Замислих се, дали и аз съм толерантен и установих, че не съм. Не защото, имам нещо против хората да са различни и всеки от тях да прави, това което е най-добро за него. Проблемът е, че съм такъв докато не се наруши личното ми пространство.
Не и защото не гледам през лупа, какво правят другите, а защото избягвам да го коментирам, дори когато ще ми извади очите.
Обещах да не давам определение за толерантността, но за мен в основата ѝ не демонстрацията, а способността да се обръща внимание на всеки детайл. Способността, да се повдигат важни въпроси, да се говори за проблемите с точните им имена и способността да се търсят решения, не за днес, а за постоянно.
Толерантността е не друго, а способност за диалог, в който оръжието на всяка страна са само аргументите.
:) Преди години прочетох един афоризъм: "Толерантността ражда чудовища". И доколкото я разбирам като различни форми на съобразяване с околните и готовност да направиш някакъв компромис в името на взаимното разбирателство, ежедневно намирам доказателства оттогава на гореспоменатата мисъл. Защото оттогава съм се вгледала, не че преди това са отсъствали де.
ОтговорИзтриванеВладо, толерантността е загубила своя смисъл именно заради аргументите и диалога. Имаше един лаф навремето: "едно си баба зане, едно си бае". Хората водят диалог, но рядко чуват другата страна. Аз също много съм разсъждавал по темата, извода ми е, че толерантен е този, който може да приеме чуждото мнение, ако последното е правилно. За съжаление живеем във време където всеки има мнение, и то винаги е "единственото" вярно.
ОтговорИзтриванеНикак не съм толерантна. Възпитаваха ме, че толерантност означава търпимост. Но не мога да проявявам търпимост към ред неща- простотия, криворазбрана дискриминация, поведението " ти си ми длъжен/ а" или " само аз имам права, ти имаш задължения", към лицемерието, към грубото нахлуване в чуждото пространство и към ред други неща...
ОтговорИзтриванеОт хората, които познавам, не съм видяла някой да се е чувствал добре, когато е проявявал толерантност. Може би да си струва да я проявяваш, когато живееш в нормална държава, сред нормални хора, но в Бг тя е напълно излишно "качество", знам ли.
Предпочитам взаимното уважение,което е двупосочно пред търпимостта, която е еднопосочна. Именно в тази разлика се крие проблемът. Нахални и безочливи егоисти използват търпимостта като закрила осигуряваща безнаказаност, за действията им, с които накърняват чуждите права. Идеята за толерантност идва от глупавата сентенция "по-умният отстъпва". За всеки нахалник това е добре дошло.
ОтговорИзтриванеЗатова никаква толерантност, а само взаимно уважение. Може да се прояви търпимост единствено към грешки, но ако не се повтарят.
@Gloxy-Floxy , има ги и може би причината е в нещо, което би трябвало да е встрани от това- в стремежа за показност.
ОтговорИзтриване@Емо , така е и може би това за диалога ще е тама на следваш пост.Често съм мислил, защо не се чуваме дори за обикновени неща.
@Omniа,малко крайно но искренно.Не съм съгласен напълно с отделянето на БГ, защото не сме уникални. Започнах с това,че е модерно да си толерантен, а тази мода сме я внесли отвън.
@ivo_isa ,аз отстъпвам често. В една битка всички са губещи и предпочитам където е възможно диалог. Не винаги е възможно,защото си прав- ако липсва взаимното уважение, всичко останало е безмислено.
Внесена факт- ние много обичаме да си внасяме :)- Но, както всичко останало и това е побългарено (;
ОтговорИзтриванеЕ, в това вече сме майстори:)
ОтговорИзтриване