С един познат вчера, говорихме за дисциплината. Аз повече мълчах, но докато слушах теориите и примерите, се замислих къде е истината.Знаем, че има народи, за които се приема, че са по-дисциплинирани от други. Япония, Германия, Австрия и Швейцария са подобни примери.
Знаем, че дисциплината на един народ, зависи от традициите, законодателството и начинът на управление.
Дисциплина може да се наложи и с диктатура, но това не е устойчиво качество. При най-малкото пропукване на репресивния апарат, дисциплината на народа отива на кино. Нещо повече- обикновено след диктатура, следва дълъг период на пълна и неконтролируема анархия. Това не е начин за дисциплиниране на един народ, но опитите още продължават.
Групата на страните, които приемаме за дисциплинирани без наличие на диктатура, е доста по-малка, въпреки че много се стремят към такъв модел. При тях държавата и общественото мнение формират доста по- устойчив модел на дисциплиниран народ, но поне по мое мнение това е повече маска криеща отклоненията. Дисциплината и там се налага насилствено, но с доста по-меки методи, отколкото при една диктатура. Влияят разбира се и културните и исторически особености, затова и не всички държави успяват. Успелите се броят на пръсти, но наистина ли са успели?
При този модел се създават се условни навици, но се забравя, че човек не е куче. Ако се замислите ще си припомните редица случаи, за недисциплинирано поведение на тези народи. Това влиза в противоречие с наложената представа за любов им към дисциплината.
Първия ми сблъсък с германци беше на една международна студентска бригада. Държаха се като отвързани добичета и напълно промених мнението си. Излиза, че едни и същи хора могат да бъдат за пример в родната си страна и съвсем различни щом я напуснат.
Зад външната фасада се крият доста грозни неща. С това може да се обясни съществуването на Йозеф Фрицъл в Австрия. Проблемът не е в него, а в това, че околните са си затваряли очите в продължение на години. Наскоро се изнесе информация и за друг подобен изрод там и отново никой от околните не се е обадил. Дисциплината е за обществените места, извън които очевидно на никого не му пука, какво се случва.
Дисциплината не е нещо, което е присъщо на хората. По-скоро е обратното, но с векове се е налагало мнението, че за да живеем заедно, трябва да сме дисциплинирани.
Нещата не се получават по естествения начин и държавните структури действат принудително. Разликата в една диктатура и демокрацията е единствено в степента на принуда. Това прави и демократичните обществата малко по-устойчиви при промени и сътресения. За съжаление под външната фасада, гледката не е приятна, а причината е, че дисциплината се прилага с принуда.
Хората обаче са с настройка да действат в противна посока на всяка принуда, дори е да не го показват външно. За да бъде устойчив модела, трябва да има клапани за изпускане на напрежението. Места и ситуации, където можеш да бъдеш недисциплиниран. Много хора се ужасяват обаче от подобна възможност, повече отколкото да се маскират проблемите. Всъщност дори крайните решения, не вредят. Нима наличието на места където свободно се употребяват наркотици в Холандия, прави всички холандци наркомани?
Нуждаем ли се от изкуственото демонстриране на дисциплина? Въпреки всичките си недостатъци, тя ни е нужна. Дори и след като знаем, че тя е принудително наложена и е само маска на нещата отдолу.
Тя ни дава сигурност и предвидимост, а това за отделния човек е много важно. Някой ден може би ще има методи, дисциплината да се постига без принуда. Или пък ще измислим как, съвместното ни съществуване, да не нарушава индивидуалността ни, а спойката да не е дисциплината, а диалога. Може би.
Вчера обаче се замислих за друго. Замислих се, че повечето хора са готови да жертват правата си, за да живеят в общество, което само изглежда дисциплинирано. Приемат принудата и насилието, а те не са инструменти за трайно решаване на проблемите. Всъщност принудата и насилието само отлагат проблемите във времето и се запитах кое е по-лошо. Да живееш в общество, което не е дисциплинирано, или да живееш в общество, което само изглежда дисциплинирано?
Владо, като се замислиш кои са "дисциплинираните" нации, не забелязваш ли нещо общо? Германия и Австрия са под различни абсолютистки режими до 1945. Япония е диктатура пак до тогава. В Швейцария са имали калвинизма, който е в основата на бизнес етиката. Дисциплината е в повечето случаи наложена и рядко самоналожена като резултат от разбирането на важността й.
ОтговорИзтриванеИначе си прав, че извън оградата дисциплинираните му отпускат края.
Оставете тези работи за дисциплинирани и недисциплинирани народи...Впрочем гост, хубаво си забелязал някакво сходство между гореспоменатите държави, но не си ли забелязал и друго - Как Япония се възстанови бързо след атомна инвазия, сега наскоро след природен катаклизъм и Германия след войната? Няма да разводнявам нещата с въпроси "Къде сме ние"...то е ясно.
ОтговорИзтриванеРаботата е много проста - няма права без задължения. Има си ПРИЕТИ правила (закони), трябва да се спазват от ВСИЧКИ и това е.
Как са се оформили обществата? Нали доброволно...И онова куче на снимката - прадядо му сам е дошъл при човека, значи си е направил сметката (смях)
--
А за другото: Един познат казваше: "Като отидеш в някоя къща и видиш, как дворчето свети, всичко чисто и подредено, сам си събуваш обувките и влизаш, докато в някоя кочина - как ще се събуеш, нали ще ти заминат чорапите, то ти идва да загрухтиш" (пак смях)
Лелеее, Кръстю е направил страхотен коментар! Жалко, че и под коментарите няма бутончета за гласуване, иначе с 4 крайника съм за него.
ОтговорИзтриванеНе разбирам нищо от политика, защото не ме интересува и не искам да ме интересува, но харесвам дисциплината. И то много. Като всяко явление и тя си има своите позитиви и негативи, но ако съществуването й води до добре работещ механизъм по всичките му колела, приветствам я! Защото да се опитваш да работиш принципно и морално в безпринципни и аморални условия, е адски много стрес, вътрешно самоубийство и перманентни трудности.
За мен е по- добре да живея в общество, което само изглежда дисциплинирано, отколкото в това, което е недисциплинирано. Защото в първият вид общество, има ред- да, за някои хора само повърхностен, само маска, но ред. И го има. И той работи! И в това общество той е спойката на поведението- Да не си пречим, а да работим всички в една насока. Вече кой какво прави в къщите си, където не е на власт обществото, а семейството, си е негова работа и такава трябва да си остане. Вкъщи обаче правилата се определят индивидуално, не от обществото. Това, че вкъщи можеш да родиш изрод или да възпиташ неговият генетичен комплекс като на убиец, е въпрос на собствена позиция, разбиране или неразбиране за нещата. В примера, който ти даваш, мога едно да кажа- всеки човек може да се роди като потенциален убиец, но всичко останало зависи от условията на средата- първо, разбира се, семейната, чак в по- късен етап уличната и обществената. Ако създадеш условията на гените да се развият, те ще се развият. Тук обществото играе роля на много по- късен етап, първо важна е семейната среда, а , тя, както казах по- горе, е въпрос на избор.
В дисциплинираните общества има всякакви извращения- особено в Япония, но те не мисля, че са пряка последица на дисциплината, а по- скоро на други неща. Във всяко общество има хиляди неща, които остават зад завесите и е нормално, защото перфектно място не съществува. Въпросът е какво човек предпочита да избере за себе си. Аз искам да спазвам правила, с тях по- лесно се работи, по- спокойно се живее, точно заради предвидимостта- когато има правила, стресът е на поносимо ниво, знаеш какво трябва да правиш, знаеш защо го правиш, знаеш защо .... именно- смисъл има и ти го виждаш и изпитваш.
В нашата българска разграденост какво възпитаваме- малолетни убийци, те не са виновни децата де/ тези до 8-9 години имам предвид/, то пак е въпрос на възпитание, по- скоро на липсата му.
За финал ще споделя нещо, на което станах свидетел в Къолн и до ден днешен не мога да проумея / простичка ситуация, но страшно ме впечатли/- разхождахме се в детската част на приятно уреден парк. Навсякъде малчовци се забавляват, едно от тях караше колелце до нас, нагласено , както си требе- наколенки, каска, мама и тати след него си вървят. Като се разминавахме, се чу едно " Туп- хряяс" - малкият падна с колелото. Приготвих се стоически ушите ми да гръмнат от раздиращ детски писък , последван от кресчендо рев, НО... нищо подобно. Понеже бях с гръб, си помислих, че малкият е загубил съзнание, за да не реве и се обърнах да видя какво става. Дребчо с насълзени очи, но без рев, какво ти- без стон, се изправи, оправи си екипчето, майка му го хвана за ръката, таткото взе изкривеното до неузнаваемост колелце и... си продължиха тихо и спокойно разходката.Другите даже не разбраха, че е паднало зле. Малкото хлапе даже не гъкна!Един звук нямаше да издаде, въпреки че оченцата бяха насълзени. На години да е било на 4 горе- долу. Какво става в Бг в такъв момент? Детето пада, дере се от рев зверски, обикновено с часове, докато мама и тати тичат към Спешна помощ , за да направят снимка на отрочето, да не си е счупило нещо. Е, па ся .... не стават така нещата.
Нали наскоро съобщиха за още един Фрицел в Австрия, но и тука хванаха няколко в последните години, затова ми се струва, че такива има навсякъде, но не винаги се чува за залавянето им.
ОтговорИзтриване@gost , има и други които са били и в по-сроги режими, но не са в списъка. Различни неща водят до един резултат, а еднакви до различен.
ОтговорИзтриване@Кръстю, кучето и да не го гледа човещ ще остане в тази поза, ако му е наредено, а човекът няма, дори да знае, че е важно. А за доброволността, никога не я е имало и това е най-големия проблем.
@Omnia ,ти също си го надминала и с множго неща съм съгласен. Да, повечото хора ще изберат реда, дори и само сна повърхността, но това не е устойчиво състояние.за семейството, обаче често се копират нещата и методите от обществения живот. Копира се и принудата в различна степен, но според мен тя винаги е вредна.Без принуда няма дисциплина, а има ли принуда , дисциплината е като тапа от шампанско във вулканичен кратер.Май няма трети път.
@МиткоВ ,четох и наистина зависи от пресата доколко ще се разчуват и как такива неща, но ги дадох за пример, за това, че дисциплината свършва до уличата.
Владо, написал си го повече от ясно. Мисля, че са малко нациите по света, където дисциплината, е част от индивидуалното съзнание. Знам едно, дисциплината изчезва моментално в момента, в който хората могат да си го позволят.
ОтговорИзтриванеЗнаеш ли, Влади, ние с тебе споменахме копирането в по- предна статия- нас не ни бива в тая работа. Това да копираш в семейството улицата и обществото е голяма глупост според мен. Но тук трябва да зачекнем една много обширна и сложна тема- а именно как се урежда семейство и готови ли са българите / защото тук все пак живеем/ да изградят устойчиво такова, в което да възпитат обществено полезни личности. Според мен по- скоро не. Дисциплина, която се налага отвън с принуда, както и ти казваш, в един момент неминуемо води до дяволското в себе си, но дисциплина, която идва отвътре и е възпитана по човешки начин в едно съзнание, учи на принципи, морал, етика- за съжаление, все неща, които тук няма как да покарат, поради масовостта на обратните страни. Тоест, не смятам, че дисциплината е винаги свързана с принуда, поне, за да е устойчива и трябва да се култивира по- отрано в един характер. Понеже стабилно се олях с предният коментар :))) този ще спра дотук ;)
ОтговорИзтриване@Емо ,проблемът е, че аз също харесвам дисциплината в определени граници и ми се иска да има начин, хората да са дисциплинирани по убеждение:).
ОтговорИзтриване@Omnia,може би има начин, да има дисциплина без принуда. Ако хората осъзнават, че имат интерес да са дисциплинирани, но пък това също е форма на принуда. Странно ми е, че дори в този случай, хората отново са нарушители.
Владо, моите примери показваха, че дисциплината и диктатурите не са винаги в едни и същи взаимоотношения на разпад на едното веднага след другото. Дисциплината най-често се налага чрез диктатурата, но не винаги - често е и самоорганизирана. А се запазва след разпада, отмяната на режима или там, както искаш го наречи, защото сама по себе си е полезна. Това важи като за политическите режими, така и за семейните например.
ОтговорИзтриванеДисциплината е най-малко разбраната дума в целия свят. Целта на дисциплината е много проста – да даде възможност за ръководство над изявите на ума. Ние знаем как функционира умът. Знаем ,чe и много лесно се разсейва, че е подвластен на харесване и нехаресване....et etc., че лесно се хваща за идеи, емоции, убеждения и вярвания. Знаем ,че е подвластен на трите "гуни" – качества – сeтива," patience", и че когато умът е под въздействие само на личното си държание, функционира на много нестабилно ниво, без яснота. Ролята на дисциплината е да постави ума в такова положение, че да е свързан с позитивното и креативното. Обикновено ние желаем да бъдем позитивни и креативни, но нашата умствена нагласа не ни позволява. Има твърде много причини за объркване; има постоянна борба със себе си. Дисциплинирайки себе си означава да изберем да окуражаваме и поддържаме вътрешната ни спокойна природа и нагласа пред алчната за постижения и користолюбива нагласа, която обикновено имаме при взаимодействие един с друг. Дисциплината може да се дефинира като способността да наблюдаваме ума да го правим спокоен, безмълвен. Но това, с което трябва да започнем, за да станем по-сензитивни и да долавяме и да усещаме нашите вътрешни дейности и държание и да осъзнаем естеството на ума, трябва да следваме дисциплина, която е наложена и дадена отвън. Защо? Защото рано или късно тази дисциплина създава благоприятна среда в нашата личност. Моуна е една от честите начини на дисциплина в ашрамския живот. Моуна има много семпло значение – тишина – но това е нещо, което е много трудно на практика. Докато умът не практикува моуна, докато продължава да бъбри, ние ще сме принудени да бърборим и между себе си. Но когато умът стане тих и релаксиран, моуна се превръща в нещо естествено, спонтанно и лесно и ние започваме да наблюдаваме неспокойната природа на ума от центъра на нашата собствена спокойна нагласа. Това е един пример как едно външно и наложено ограничение може да помогне да се подобри качеството на нашето себе-възприемане и разбиране, така че да можем да управляваме и да се справяме с ума. :p:p ⎝⏠⏝⏠⎠ (^^^)
ОтговорИзтриванеМного хубава тема за размисъл, Владо.Подкрепям мнението ти за германците, особено откакто няколко години вече живея в техния "дисциплиниран свят". Като погледнеш нещата(обществото) отстрани, картинката е грозна. Промиване на мозъци и страх, от санкции, страх и от обшествено мъмрене, страх да не бъдеш отритнат от обществото- това е обществената дисциплина, това е което ги принуждава да са дисциплинирани. Който иска да живее в стадо, трябва да е дисциплиниран.
ОтговорИзтриванеДисциплина равно ли е на: постоянство, систематичност?
Да, това са различни неща.
Изтриване