История без край

В една обикновена гора, не някъде накрай света, а съвсем наблизо до всеки, който чете тази приказка, се родило Зайче.
Било съвсем обикновено зайче и растяло щастливо сред множеството си братя и сестри, под милите грижи на родителите си.
Минали няколко месеца. Зайчето растяло и всеки ден научавало нещо ново от околните. Било умно и схватливо и всички се гордеели с него.
Един ден, Зайчето срещнало нови приятели. Били различни от роднините му. Знаели повече и говорили за различни непознати неща. Зайчето бързо харесало новите си познати. Прекарвало все повече време с тях, а един ден напуснало родния дом.
-Довиждане!- казало на сбогуване Зайчето. - Довиждане, Мамо! Довиждане, Тате! Довиждане, братя и сестри. Реших да напусна родния дом, защото тук повече не мога да науча нищо. Срещнах приятели, които са по-умни и знаят повече от вас, а едно зайче не трябва да спира да се учи. Отивам при тях, но винаги ще ви помня.
Роднините на Зайчето се огорчили, но го изпратили с пожелания за щастие. Зайчето обещало, да ги помни винаги и тръгнало по своя път.
Скоро обаче забравило всички хубави мигове и никога повече, не се върнало в родното гнездо.
Заживяло Зайчето с новите си приятели. Споделяло грижите и тревогите им, споделяло и радостта и всеки ден научавало нещо ново. Било щастливо, но един ден срещнало други приятели. Те били по-умни и по-жизнени. Знаели и умеели повече, а приели Зайчето като равно.
Зайчето не се чудило дълго, какво да прави.
-Приятели, сбогом! - казало то.- Прекарах хубаво с вас и научих много неща, но продължавам нататък. Срещнах нови приятели, от които мога да науча повече. Отивам при тях, но ще си спомням за вас.
Приятелите на Зайчето се огорчили, но не казали нищо. То продължило по пътя си с гордо вдигната глава. Скоро забравило за старите си приятели и никога повече, не се сетило за тях.
Живяло Зайчето щастливо с новите си приятели. Чувствало се на място и всеки ден научавало нещо ново. Споделяли радост и мъка и заедно вървели напред, докато....
Един ден Зайчето срещнало Лисицата. Очаровало се от красивото и кожухче и меденият и глас. Било във възторг, че и тя го оценява и не пропускала нито час да не го похвали, колко е умно и красиво. Всеки час му повтаряла, че трябва да тръгнат заедно напред, защото е научило всичко, което знаели сегашните му приятели.
Един ден, Зайчето отишло при приятелите си и им казало, че продължава напред.
-Приятели, сбогом! - казало то.- Прекарах хубаво с вас и научих много неща, но продължавам нататък. Срещнах Лисицата, от която мога да науча повече. Отивам при нея, но ще си спомням за вас.
Приятелите му се огорчили, но не казали нищо. Само помахали с ръка за довиждане, а Зайчето с вдигната глава продължило напред, редом с Лисицата.
Повече никой, никога не чул нещо за Зайчето. Понякога старите му приятели, родителите, братята и сестрите му се сещали за него и се надявали да е щастливо. Когато се сещали, се натъжавали, но това бил неговия избор.

В една обикновена гора, не някъде накрай света, а съвсем наблизо до всеки, който чете тази приказка, се родило Зайче.
Било съвсем обикновено зайче и растяло щастливо сред множеството си братя и сестри, под милите грижи на родителите си.
Минали няколко месеца. Зайчето растяло и всеки ден научавало нещо ново от околните. Било умно и схватливо и всички се гордеели с него.
Един ден, Зайчето срещнало нови приятели.
....

12 коментара:

  1. Жесток си...към зайчето. Това, все пак, е (както сам казваш) неговият избор. Може просто е да е изследовател. Лисицата и други подобни, са допустимите рискове, когато искаш да опознаеш света. А приятелите са за да ти дават кураж и да те научат как да се предпазиш от Лисицата.

    ОтговорИзтриване
  2. @ Блага, животът е жесток, не приказката. Вървим напред, но за да чуем предупрежденията на приятелите, трябва понякога да поглеждаме назад.

    ОтговорИзтриване
  3. Не само зайчето е виновно за липсата на комуникация.

    ОтговорИзтриване
  4. Това, все пак, е само едно зайче (бързаче), което със сигурност е имало и други лисици (и вълци, и мечки...) сред приятелите си. Оцеляващо зайче в жестоката гора, за което делата (а не думите, те са за лицемерите) са от значение. Приятелството е двупосочен процес, непрекъснат.

    Блага, както винаги си ужасно права (и ivo_isa, вчера).

    ОтговорИзтриване
  5. Абе, зайчето да не си е седнало на ушите? Дали, пък, обществото около зайчето не е премълчавало повече от необходимото? Щот' нещо много мълчаливи му излезнаха роднините и приятелите. То хубаво негов избор, ама никой да не каже: "чеки, бе, Ушко, дека си тръгнал ..." Мълчим си ние, ей така, щото мълчанието ни се е превърнало в национален спорт и ни е страх, щото, видите ли, ще нарушим чуждото лично простраснтво, пък, ако ще - лъвовете да го изядат ... Едно време, лелките бдяха на балконите си и сигнализираха за всичко, а сега ... мълчим. От страх.

    ОтговорИзтриване
  6. Точно, Лю. Май в тази приказка Лисиците са повече :)
    (добре, че Зайчето е "схватливо и умно", та пак ще се справи, с бързо тичане)

    ОтговорИзтриване
  7. @ Блага, това е просто история , която се повтаря без край. Няма виновни и невинни, просто се случва.Комуникацията наистина е болно място, от как свят светува, а причината е, че за да я има винаги трябва да има поне двама.
    @deni4ero , ще ти отговоря с един цитат, който не е много на място, но мисля, че става: Ако обичаш някого, пусни го да си тръгне. Ако се завърне, ще бъде завинаги твой. Ако никога не се завърне, значи никога не е бил твой.
    @Svetla , когато приказката завърши, винаги се намират виновни. Свикнали сме, да ги търсим в редовните набедени, но вината никога, не е само в тях. Единственото място, където никога не я търсим, е в самите нас. Освен това защо всички сте останали с впечатление, че със зайчето се е случило нещо лошо. В историята не пише това. Пише, че никой не е чул повече за зайчето. Може би защото просто е било прекалено далеч. Ах, това подсъзнание какви ги мисли:)

    ОтговорИзтриване
  8. Влади, принципно си прав ;) Аmа, принципно :D

    ОтговорИзтриване
  9. А аз къде съм изказала подобно впечатление?!

    ОтговорИзтриване
  10. @ deni4ero, не искам да съм прав дори принципно.
    @Svetla,ами зайчето, та зайчето. Освен зайчето има и други герои и мисля,че те са по важни.

    ОтговорИзтриване
  11. Щом са по-важни, пиши и за тях (не ми се карай, ако обичаш).

    ОтговорИзтриване
  12. Svetla, писал съм и не ти се карам. Ако си го почувствала така, ИЗВИНЯВАЙ!

    ОтговорИзтриване