Преди време прочетох шеговита градация на степените на алкохолизъм.
Хареса ми и я запомних. Вярна е. Забелязах, че важи не само за конкретния случай, а е приложима за много други неща в ежедневието.
Днес да пиша за друг недъг, но ще вмъкна и тази градация. Казах, че ми харесва, а и ще е полезно на повече хора. Две теми в едни постинг.
Нека обаче започна. Дано излезе нещо!
Първи стадий на алкохолизма - Пиеш по всеки повод.
Ако е вярно, май всички в България имаме симптомите. Казват, че сме една от страните с най-много официални празници през годината. Не съм проверявал, но го вярвам. Когато се добавят традиционните, църковните и личните празници цифрата става внушителна. Почти няма свободен от ден в календара. Не съм забелязал българинът да умее да празнува без алкохол на масата. Няма ли алкохол не е никакъв празник! За много хора самата бутилка е повод за празник. Протестите срещу акциза на домашната ракийка бяха най –масовите след 1996 година! Дори хора за, които алкохола е неприятен са принудени да се включат в общата маса. Иначе ги гледат странно, трябва да търпят подигравки и обявяват ги за черни овци. Как така ще се цепят от колектива?
Освен пиенето има и други неща, които правим при всеки повод без да се замисляме.
Скандалите са едно от тях. Няма значение къде. Дали в къщи, в работата, на улицата или в магазина. Обичаме си ги. Като спорт за здраве са. При всеки повод освен преките участници винаги се събира тълпа сеирджии, които изгарят от желание да се включат във веселбата. Можем ги тези неща. Идват ни отвътре. С малки изключения обаче.
Някой ни е настъпил в автобуса или жената не е затоплила вечерята –това да. Върнали са ни в магазина една стотинка по-малко –още по-добре. Отстояваме се правата до дупка. Обаче, ако на улицата бият жена или дете, ако ограбват възрастна жена или ни искат подкуп, тогава вече е сериозно. Вече не е спорт и си обръщаме главата на другата страна. Любовта ни към скандалите вече не е толкова голяма. Чак толкова зависими не сме!
Втори стадий на алкохолизма – Търсиш си повод за пиене.
И тук сме доста изобретателни. Когато случайно в календара няма празник, или пък за зла участ на хоризонта няма и такива лични, творчеството за намиране на повод е необозримо.
Помня един колега. Понякога си идваше с бутилка на работа. Днес ще се пие! Било празник.
-Какъв празник бе, Иване!-питахме ние.
-Как, какъв? Днеска е сряда!
Колкото до търсенето на поводи за караници и скандали, изобретателността ни е още по-голяма. Познавам хора, които са го превърнали в цел на живота си. Дали с интриги ще настроят колегите един срещу друг, дали карайки лудо, няма да засекат някой на светофара и да изкарат него виновен. Ситуации всякакви. Гледаме другите на кръв и копираме пиянското бръщолевене:
-Тии ммене уважаваш ли ме? –ръмжим тихо готови да се нахвърлим без значение от отговора.
И този етап сме го минали.
Ставаш сутрин с лошо настроение. Не знаеш защо, но светът ти е крив. Гаден живот. Не ти се прави нищо и не искаш да виждаш никого. Главата те боли от вчерашният „празник”. Удряш едно за отскок, ама става по-зле.
И точно тогава съзираш отсреща една усмихната физиономия. Направо те гръмва.
Тоя пък за какво толкова се радва? Я ми ела, умнико да ти кажа аз две приказки, пък тогава да видим дали ще се радваш още! Няма само на мене да ми е криво! Вдигаш скандала и сядаш да пийнеш още едно за да се „успокоиш”.
На позналите се - Честито! Вече сте безнадежден случай!
Добре дошли в третият стадий!
Последен трети стадий – Просто си пиеш.
Тук няма да коментирам нищо. Достатъчно ясно е.
Просто си пием и се караме! Две в едно.
Не искам да ме разбирате погрешно. Не съм някой пуритан с ангелски криле. И аз празнувам с чашка пред себе си. И аз участвам в ежедневните караници. Единственото, което се опитвам да направя е да внимавам с дозата. Гледам да е такава, че всичко да може да завърши с усмивка.
Като и този постинг :))
...
29.01.2009год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар