Всяка година на 19 февруари, честваме годишнината от обесването на Васил Левски. Апостола на свободата. Вчера не беше изключение.
Само, че всяка година на този ден направо се отвращавам от хилядите изречени без смисъл думи. По телевизии, радио, написани във вестниците или в интернет. По улици и площади. Куцо и сакато се е юрнало да пише и да повтаря, колко е велик Апостола, колко му се възхищаваме и го ценим. Как сме запленени от образът му и живеем с едничката цел се водим от светлият му пример.
Знаем всичко за него. Цитираме мислите му и разказваме истории. Слагаме образът му навсякъде и му се кланяме, като на идол.
Думи, думи, думи. Защото знаем, че той няма как да се защити. Не ни интересува, че от всичко, което знаем от съвременниците му, той би се погнусил от такова отношение. Защото е бил обикновен човек, но е имал мисия, за която е дал живота си. Не го е правил за паметници и речи след смъртта му.
Вижте ни обществото и преценете, колко сме искрени.
Във сряда слушах по Дарик един човечец, който беше намерил даже собствена нища. Датата не била вярна. Не било на 19 февруари, а на 18. Това ли е най-важното?
Върхът беше вчерашното изказване на президента. Не става въпрос за събитието. Независимо дали го харесвам той е президент на страната и е редно да присъства. Става въпрос за съдържанието на речта. Какво дебелоочие трябва да имаш за да хвалиш публично качества и примери, които ти редовно игнорираш? Да цитираш думи, в които не вярваш?
Нека да оставим настрана политиците и журналистите. Те са си такива. Трябва им публика за да се чувстват велики. Да, ама това го правят и обикновените хорица.
Хайде нека всеки каже за себе си, колко пъти в годината се сеща за Апостола.
Как следва примера му и точно на кои от идеалите му следва ? Само, че не наум, а ги следва и в живота. Има ли някой идеал (освен собственото си благополучие) на, който да е посветил целият си живот и да е готов , ако не да умре за него, то поне да го следва безусловно. Няма такива! Или ако има, са единици.
Можем да говорим красиво, да се кълнем във всичко, но дотам стигаме. Защото , ако имаме такава мисия тя би ни смазала с тежестта си.
Затова и пиша по темата. Затова и я качвам едва днес. Защото не искам всяка година, този ден да се превръща от ден за преклонение в ден за лицемерие.
Искам поне веднъж този ден да мине тихо. Да се поклоним и да помълчим. Една минута. Повече не трябва.
....
Беше ми обидно вчера да чета по блогове (вече само чета, не искам да слушам гласове в такива дни, като този, за помени) нескопосани до болка стихове и заглавия, които викаха: "Поклон! Поклон", тъй както са посрещали с "Осанна" и израилтянина... и коментари като ехо го понасяха, като представи за метан, ала не пред Човека, който трябва да си носим и да помним в съвестта си, а пред своя идол, който те са си, облекли го с високопарните думи за Левски... "Да си спомним", написаха с онази ръка, която до вчера предаваше гневни обиди, лъжи от своите мисли за хората и часовете на деня използваха да си почистят съвестта със светлата кърпа, Апостола, а после най-спокойно да заспят, така пречистено доволно...
ОтговорИзтриванеА стига само да напишем, да си кажем, ако искаме да има думата за спомен: "Да помълчим!" и да запазим паметта.
(А на теб искам да благодаря за тези размисли, но тихо! Нямаше как, а исках, да е мълчаливо.)
Моите мисли бяха сходни, затова поместих в блога си текст от в."Култура"- "Митът за предателството на поп Кръстю".
ОтговорИзтриванеПоздрави!
bovari
Всичко за употреба! Всичко за изграждане на собствен имидж. Това е кредото на политиците.
ОтговорИзтриванеА ние, обикновените хора, само на празници се сещаме за светините си. Това е като помените, почитаме покойниците на задушница...
krotalka
За моя утеха видях и много топли и искрени неща. Без да се набиват в очите.
ОтговорИзтриванеВинаги има утеха...а дали е достатъчно вече само това...в 21 век.
ОтговорИзтриванеЗдравей,...и хубав weekend.
Браво.
ОтговорИзтриванеМалко късно го открих този блог, но всяко зло за добро!
Това, което си казал за лицемерието ни пред смъртта на Левски - се отнася за всички наши национални идоли. От друга страна си мисля, че не познаваме историческите си фетиши и пляскаме клишета - наляво и надясно и да лъжем другите, колко им се възхищаваме.
Ако беше така - щяхме да бъдем като тях - да действаме като тях. Мисълта ни , поне мъничко да е като тяхната ...
Поне мъничко да се опитваме да мислим така.Не сме герои и никой не очаква от нас да сме. Само, трябва да останем хора и българи!
ОтговорИзтриванеисторията ни е дълга, аз съм жив свидетел на само част от нея.
ОтговорИзтриванене си спомням и не съм чела как е било преди, но помня кога се възрози, възстанови или просто започна традицията да се чества денят приблизително по начина, по който сега.
бях гимназистка и една от учителките ми по английски език беше Мерсия Макдермот. излезе книгата й и предизвика реакции от добре познатия тип: "Защо чужденците почитат героите ни повече от нас." още на същата или на следващата година - не помня - започнаха процесиите на граждани и официални лица към паметника. по-късно даже го възстановиха, защото междувременно беше доста западнал и минаващите дори не го забелязваха.
какво да кажа? добре е, мисля, да има дни за почит към човек или събитие, защото простете ми, но в ежедневието съзнанието ми е заето не толкова с миналото, колкото с бъдещето. и вярвам, че е редно да бъде така, защото по своя си скромен начин аз правя някаква трошица история днес - колкото една мравчица, и това е най-святият ми дълг днес.
Така е Aria. Затова и изчаках да мине денят в, който и аз отдавам почит на Апостола.Както и много други хора.Тихо и искрено. Писах на следващият ден. Иска ми се обикновените хора да не допускаме да се използва името му за щяло и нещяло.Да не си спомняме за него само веднъж в годината.
ОтговорИзтриване