За любовта

Тук чета доста неща по темата, но въпреки, че понякога пиша повече лични неща отколкото съм искал, това е тема, по която няма да пиша. Не бих казал нищо ново или по-хубаво от това, което е написано досега. Знам, че когато си влюбен искаш да разкажеш на целият свят какво чувстваш, но лично аз предпочитам да не го правя. Важното е да го казваш на човека, когото обичаш. Когато си влюбен не се нуждаеш от одобрението на околният свят. Другите са излишни. Просто си влюбен. Това не е филм.

Така, че ще продължа само да чета написаното по темата в тук и ако ми хареса нещо ще си го „открадна” без да имам угризения за това:)). Ще си го сложа в кутийката при другите мои неща и когато любовта я няма наоколо ще си подреждам спомените. Само за себе си. До следващият път, когато външният свят ще е без значение.

Да, ама заглавието е „За любовта”?

Така е, но поводът е, че днес попаднах на любимата си българска песен на тази тема. Имам си я на диск, но ми се прииска и други хора да я чуят. Има много хубави български песни за любовта, но тази е позабравена, а това е незаслужено. Песента е от едноименен филм. Гледал съм го, но не го помня. Помня само песента.

Ето текста:

СКЪПА МОЯ, СКЪПИ МОЙ
т. Д. Жотев, м. и ар. Митко Щерев

Аз без тебе не мога да виждам на небето безкрайното синьо.
Аз без тебе не мога да сещам на водата прохладния вкус.
Щом отново намеря очите си, ще се върна при теб.
Щом отново намеря сърцето си, ще се върна при теб.

И тогава ще бъда като себе си твоя.
И тогава ще бъда цял на себе си твой.

Щом отново намеря очите си, ще се върна при теб.
Щом отново намеря сърцето си, ще се върна при теб,
при теб.



Шест стиха и в тях е казано всичко.

И клипа:






01.02.2009год.