За любовта

Тук чета доста неща по темата, но въпреки, че понякога пиша повече лични неща отколкото съм искал, това е тема, по която няма да пиша. Не бих казал нищо ново или по-хубаво от това, което е написано досега. Знам, че когато си влюбен искаш да разкажеш на целият свят какво чувстваш, но лично аз предпочитам да не го правя. Важното е да го казваш на човека, когото обичаш. Когато си влюбен не се нуждаеш от одобрението на околният свят. Другите са излишни. Просто си влюбен. Това не е филм.

Така, че ще продължа само да чета написаното по темата в тук и ако ми хареса нещо ще си го „открадна” без да имам угризения за това:)). Ще си го сложа в кутийката при другите мои неща и когато любовта я няма наоколо ще си подреждам спомените. Само за себе си. До следващият път, когато външният свят ще е без значение.

Да, ама заглавието е „За любовта”?

Така е, но поводът е, че днес попаднах на любимата си българска песен на тази тема. Имам си я на диск, но ми се прииска и други хора да я чуят. Има много хубави български песни за любовта, но тази е позабравена, а това е незаслужено. Песента е от едноименен филм. Гледал съм го, но не го помня. Помня само песента.

Ето текста:

СКЪПА МОЯ, СКЪПИ МОЙ
т. Д. Жотев, м. и ар. Митко Щерев

Аз без тебе не мога да виждам на небето безкрайното синьо.
Аз без тебе не мога да сещам на водата прохладния вкус.
Щом отново намеря очите си, ще се върна при теб.
Щом отново намеря сърцето си, ще се върна при теб.

И тогава ще бъда като себе си твоя.
И тогава ще бъда цял на себе си твой.

Щом отново намеря очите си, ще се върна при теб.
Щом отново намеря сърцето си, ще се върна при теб,
при теб.



Шест стиха и в тях е казано всичко.

И клипа:






01.02.2009год.

5 коментара:

  1. Анонимен14 юни 2009 г., 2:11

    Разрових се и аз в моите спомени:

    Ветре,проклетнико мил,
    пак ли разроши косите ми!
    Чакай,поспри се за миг
    и не надничай в очите ми!
    Скрила съм в тях отзарана
    тази целувка светулкова,
    дето нощес ти пристана
    и те повика пак тука.
    Чуваш ли,ветре,проклетнико,
    с ласкави устни и длани...
    Давам ти,буен,сърцето си,
    в него сега да останеш.

    Това беше едно от моите признания.Вече остаря, но ми е спомен и аз съм си го скътала в кутията...
    А песента е прекрасна...
    Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  2. Ружена ,писах в постинга,че за любовта е казано всичко, но днес мисля,че не е така.

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен3 юли 2009 г., 18:15

    страхотно е написано, наистина тази любов така я предъвкваме от векове......и не защото ще напишем нещо ново, а просто защото напира и думички търси и нещо в нас все се бунтува и искаме да го споделим със света или любимия нам човек.А всичко е ясно и всичко отдавна открито е и ние, макар да го преживяваме като за първи път отдавна и ние самите и други минали се през този път.

    ОтговорИзтриване
  4. dess , за да има казаното стойност не винаги са нужни много думи. Понякога е достатъчна и една.

    ОтговорИзтриване
  5. http://liternet.bg/publish11/i_peeva/stihove/ne_pii.htm

    Под малко по-друг ъгъл, ама пак си е по темата :)

    И пак е едно от ония неща, които казват всичко необходимо, без да съдържат нищо излишно.

    ОтговорИзтриване