Изненада

Вчера ми се наложи да посетя държавно учреждение. Опитвам се да ограничава посещенията си в тях само до абсолютно необходимите, но за съжаление срещите с родната бюрократична машина са неизбежни. Обикновено настроението ми се разваля още от предишния ден представяйки си поредните унижения, които ме очакват.
Когато гишетата и кабинетите са затворени по средата на работното им време, когото чакаш с часове за един печат или подпис, а служителя не ти обръща внимание и обсъжда по телефона вчерашните си преживявания и клюките, които е научил, когато те препращат от гише на гише, само и само да не свършат някаква работа е неприятно.
С всичко това съм свикнал. Обаче последният път попаднах на един отегчен чиновник и бях принуден цял час да слушам оплакванията му от живота. Научих всичко за жена му,
децата му, тъщата и кучето му. Научих какъв велик човек стои пред мен и колко мизерно му се отплаща държавата, която се крепи на раменете му. Накрая бодро скочи от бюрото и ми обяви, че трябва да дойда на другия ден, защото му свършило работното време. На оплакването ми, прекият му началник ми обясни, че човека бил всъщност много работлив и съвестен, но точно в момента имал проблеми. Искам и аз такъв началник!
Вчера обаче посещението беше в едно от любимите ми учреждения – РУ на МВР. Като се изключи, че като пешеходец понякога минавам на червено и още две –три дребни нарушения на закона за които няма да си призная, нямам причина да се страхувам от това учреждение, но всеки път изпитвам някаква тръпка, когато се озова между стените му. Там бюрокрацията е още по-голяма, а и оплакванията обикновено ти излизат на гърба.
Каква беше изненадата ми днес, когато на гишето ме посрещна усмихната млада жена, прие проблема ми като свой, обясни ми всичко от което имах нужда и дори пренебрегвайки леко буквата на закона ми спести и малко пари, много разкарване и нерви.
Всичко това стана в рамките на 5 минути, а си бях предвидил поне един час за тази работа! За малко да забравя да и благодаря!
Тук някой черноглед мърморко може да каже, че съм омагьосал младата дама и тя е направила всичко това от симпатия.
И на мен ми мина тази мисъл .
С блестящата си външност, стоманен поглед и горещо сърце няма начин да не съм я омагьосал!
Да, ама не! Забелязах,че младата жена се обърна също толкова учтиво и приветливо към възрастната жена, която дойде след мене.
Просто си вършеше работата.
Това е!
Края на седмицата завърши с една приятна изненада, защото това е едва вторият път, когато виждам такова отношение. Толкова ли е трудно такива неща да не са изключение?

17.01.2009год.