Вчера срещнах един съученик. Не го харесвам и обикновено го отбягвам, обаче този път го забелязах късно. Почти се сблъскахме. Опитах се да го финтирам с номера, че бързам за някъде, но на него такива не му минават и се принудих да влезем в близкото кафе и да си поговорим.
Защо се крия от него ли? Защото с годините се е превърнал в човек без принципи. Човек –ветропоказател. Сменил е почти всички партии в града. Успя да се намърда три пъти в общинският съвет и то в различни листи. Последният път го изгониха отвсякъде. Умира да се обажда в различните предавания и да коментира. Обикновено анонимно.Има мнение за всичко. И го променя според случая. Последният път го видях по телевизията на митинг на „Атака „. Успя да се добере до камерите и със щастлива усмивка обясняваше как всички са маскари. Днес вече е в движение „Напред”. Не разбрах точно в коя от измислените партии на движението. Доколкото го познавам най-вероятно се е подсигурил участвайки и в трите.
Сигурно просто не е намерил друга жертва, но се примирявам и мълчаливо изслушвам одата за днешната победа на „Напред„ в парламента с решението за отваряне на реакторите в Козлодуй. Даже „предателите от Атака” ги били подкрепили! Обяснява как след изборите ще разкажат играта на тъпите европейци. Ще помнят България и след сто години!
Изключвам звука и погледа ми шари по съседните маси. Не се опитвам да взема думата, защото от опит знам, че това е обречена кауза. Няма обаче нищо за гледане. Заведението е празно, а сервитьорката не е мой тип и със съжаление се връщам на масата. Включвам звука отново точно в разгара на поредната ода. Този път за българският автомат „Калашников”. Най-добрият в света. Нашата гордост и нашето бъдеще! Искат го навсякъде, а ние сме ограничени в продажбите от разни тъпи правила. Този път не издържам, ставам и излизам навън. Не се обръщам назад. Достатъчно ми беше за днес!
Само, че такива приказки се приказват без да се мисли и от хора, които претендират, че имат доста повече мозъчни клетки и морал от моя съученик.
Преди време един такъв с титла професор ми обясняваше подобни неща за българските мини. Как мога да не се влюбя в тях от пръв поглед? Те са толкова изящни и ефективни! Човекът беше възмутен от мен и досега не ми говори.
Не мога да разбера как едно общество може да се гордее с един инструмент за отнемане на живот. Какво да мисля за такова общество?
Какво печелим от това? Престиж? Пари?
Всъщност има пари. Само, че за търговците. Пари от търговия със смърт.
Очевидно нещо куца в начина на определяне на ценностите. Куца и с двата крака.
Не бъркам с оценката! Слушал съм подобни глупости прекалено често. Сигурен съм, че ако страната ни беше представена на изложбата в Брюксел не обсипана със клекала, а с автомати АК-47 щяхме да сме горди. Нямаше да я крием с чаршаф, а автора щяхме да наградим с орден.
За малко да забравя! Вече не произвеждаме автомат АК-47!
Произвеждаме автомат „Арсенал”!
Произвеждаме автомат „Арсенал”, а продаваме АК-47!
Всичко е точно!
Това вече е истински национален автомат. Трябва да се гордеем с него!
Целият свят трябва да разбере за него! Догодина сигурно ще разпространим туристически брошури с реклама:
„Българският АК - Най-добрият в света! Той не просто убива, убива сигурно и безпощадно! Не оставя нищо след себе си! Елате в страната на автоматите! Тук не само може да си купите автомат, но можете и да стреляте на воля с него! В България няма да Ви осъдят затова!„.
Следващата крачка е да въоръжим и лъвовете в герба си с него. Защо са ни такива изплезени? Я да им препашем по два автомата на тумбака, пък да видим ще ни се смеят ли вече!
Даже и готов химн си имаме за случая! Вярно, че не е много български, но и мелодията на сегашният е чешка.
Подробности! Кой ги гледа?
Ето и новият химн. Всъщност клипа е причината да напиша горните редове.
24.012009год.
Да много си прав нещо ни куца, а лошото е, че все избираме счупената патерица.
ОтговорИзтриване