Не мога да танцувам

Спомняте ли си песента на Genesis?


„Не мога да танцувам, не мога да говоря.

Единствената ми особеност е начина по, който вървя.

Не мога да танцувам, не мога и да пея.”

Всъщност песента освен, че е ритмична няма други качества. Текстът е повърхностен и служи само за пълнеж. Фил Колинз само се прави на ударен. Определено може да танцува, а и пеенето му се удава на дявола. Нали толкова години си изкарва хляба с това:).
Аз обаче за съжаление не мога нито да танцувам, нито да пея. Само походката ми е нормална. Лошото е обаче, че знам за тези си недостатъци и без да ми ги казват. Не мога да се отпусна и да се забавлявам като хората.
Тръгна ли да танцувам след първите тактове си представям как изглеждам отстрани и тактично се отдръпвам. Не искам да контузя някой на дансинга.
С пеенето е още по-лошо. Слух си имам, но започна ли да пея от устата ми излизат звуци подобни на тези от някогашните ловджийски рогове. Гласът ми е баритон, но пея с някакво подобие на бас. В девети клас ме бяха включили в училищният хор. Нямам представа защо. Сигурно да попълнят бройката. Обаче на втората репетиция ме изгониха. Не съжалявам много за пропуснатата кариера в естрадата. По-лошото е, че понякога ми се пее и танцува, а не мога. Освен на едно място.

Неее... Не познахте! Не пея в банята!

Преди няколко години, постъпвайки на нова работа, попаднах на място за което не предполагах ,че съществува. Колегите ме приеха, още от първият ден като един от тях и досега сме приятели. Може би причината беше, че сме на близки по възраст, имахме сходни интереси и ценности. Работехме добре в екип. Често се налагаше и да оставаме след края на работното време. Това не ни пречеше. Харесваше ни да сме заедно. Когато привършехме със задачите не бързахме да се разделим. Говорехме, спорехме, слушахме музика, пеехме и понякога дори танцувахме. Дори и аз се включвах. Не се притеснявах, че не мога, че гласът ми ще уплаши някога, или ще ми се смеят. Бях сред истински приятели. Какво пеехме ли? Всичко. Ако тръгна да изброявам ще пропусна някой жанр. Всъщност нямаше значение. Важна беше песента. И това ,че сме заедно.

Не сме се забравили още. Вече работим на други места, но продължаваме да се виждаме. Мястото вече е друго, но нищо не се е променило. Говорим, спорим, пеем и понякога танцуваме. Понякога просто мълчим. Защото приятел според мен е човек с когото, дори да помълчим не ни е скучно.



Започнах с песента на Genesis и е нормално да я кача. Текста не ми харесва, но е ритмична и се слуша.

Ако чуете пращене в колоните, докато я слушате не се плашете. Не е от клипа. Не е и повреда в техниката. Просто чувате моят глас. Опитвам да припявам на припева:))





26.01.2009год.