Мъжете не плачат! Никога!
Сълзите са за жените и децата. Израз на слабост и отчаяние, на радост и мъка.
Мъжете сме замесени с друга смес. Смес от желязо, гранит и гордост. В този свят, където жените всеки ден ни доказват, че имат силите да правят всичко, какво друго ни остава?
Да, ама жените плачат. Плачат по всякакъв повод. Казват, че плачът ги облекчавал, но след това изглеждат толкова изтощени, че сърцето ни се свива. Като ги погледнеш колко са крехки, да се чудиш къде успяват да крият тези реки от сълзи. Ако някой ден всички жени заплачат едновременно, няма да дочакаме ефекта от глобалното затопляне. Моретата и океаните ще залеят цялата суша и ще останат непокрити само най-високите върхове на планините. Сигурно такова събитие е в основата на библейският разказ за Потопа.
Направо е учудващо, как можем да обичаме тези създания, но е факт. Обичаме ги. Готови сме да направим всичко, за да спрем пороят от сълзи в очите им, но в момента, когато сме решили, че сме успели и на устните се покаже като слънчев лъч усмивката на любимото създание, започва нов порой от сълзи.
Този път от щастие!?
Плачат и децата. Само, че с тях се справяме някак по-лесно. Още от малки успяваме да ги залъгваме с дрънкулки и смешни гримаси. Повтаряме им непрекъснато, че вече са големи и не трябва да плачат. Постепенно свикват. Искат да пораснат по-бързо, защото не знаят какво ги очаква в света на възрастните. Иначе нямаше да бързат. И нямаше да спират да плачат.
Мъжете обаче не плачат! Никога! Плачат само във филмите, в евтините любовни романи и понякога в кръчмите, но това не се брои. Само, че филмите и романите не казват истината. Нали не вярвате на всичко, което е описано там?
Мъжете не плачат. Никога!
Все пак понякога се случва. Плакал съм при раздяла с любим човек, плакал съм с книга в ръка, плакал съм и на филм, плакал съм и от щастие. Само, че никога пред хората. Никой не ме е видял и няма да види сълзи в очите ми!
Защото мъжете не плачат!
Ако някой ме попита ще отрека! Няма да отричам от неудобство. Ако беше така нямаше да напиша този постинг.
Просто мъжете никога не плачат. Не трябва да вярвате на всичко, което пиша:)
Мъжете никога не плачат защото, колкото и да се говори за силата на жените, на тях винаги ще им трябва рамо, което на намокрят със сълзите си, топла прегръдка където да се сгушат и устни, които да пресушат сълзите им с целувка. Когато сълзите напират в любимите очи ние трябва да сме до тях. Винаги!
Не мога да погледна в бъдещето, но сигурно ще имам и други тежки моменти.
Знам, че тогава няма да видите сълзи в очите ми.
Няма да се стичат по бузите и да попият в земята.
Ще потекат навътре и ще стегнат като с преса сърцето. Ще го прободат с хиляди иглички, но няма да прелеят навън, дори сърцето да се пръсне!
Защото мъжете не плачат!
Никога!
* * * * *
Идеята за постинга ми се върти в главата от седмици. Когато обаче, прочетох чудесното стихотворение на essy
реших, че непременно трябва да го напиша. Темата ме хвана. Съжалявам, че не се получи много добре, но дано не съм успял да Ви досадя много.
Затова прочетете стихотворението. Много по-хубаво е от постинга!
И мъжете Плачат
03.02.2009год.
....
Този постинг ме развълнува и размисли.
ОтговорИзтриванеКак съм пропуснала това? ))))
Знаех, че мъжете никога не искат да признаят, a понякога плачат – сълзите са слабост, но и чувства. И да, наистина ние пък жените, ги изливаме с кофи.
Като махнем гордостта на едните и емоционалността на другите ще останат най- чистия вид, а те са най човешките – от радост,от болка, от скръб или щастие- колкото чувства – толкова сълзи.
Това е едно от най-искрените неща който съм чела напоследък. Поздравления за смелостта да ги споделиш.
Невероятно е изразено и от автора на стиха към който е сложена препратка, позволявам си да цитирам нещо от него в коментара си:
"Плачат тихо по своя си начин.
Без истерии. Безгласно дори.
А когато пред тебе заплачат,
значи вярват във теб, разбери."
Като жена не бих стигнала до това прозрение, но доста бих поплакала, че не съм го разбрала.:)))
Това е част от нещо,което съм писала преди много време...бях го пуснала в блога си,но го изтрих и едва ли някога ще го пусна пак,но знам,че този цитат е истина..
ОтговорИзтриване...."Душата ми се бунтуваше.Тялото ми трепереше от гняв.Сълзите се стичаха.Не можех да ги спра.
Казват,че жените плачат от гняв.Така ги възпитават.Те нямат право да крещят и да се бият,когато са гневни в този мъжки свят…Така както мъжете нямат право да плачат,когато са тъжни.Те трябва да са силни.Така ги учат.Когато душите им плачат,те имат право само да крещят или да удрят...и никога да не плачат ..."
Когато един мъж плаче,не е слабост.Няма нещо по-силно от мъж,който плаче...
http://vbox7.com/play:0c849311
Всяка сълза е част от сърцето и душата.
ОтговорИзтриванеСпокоен ден,krizt...
ОтговорИзтриване/Благодаря за поясненията,направих каквото трябва,но забравих сега да си пусна профила...
сега ще опитам../
http://vbox7.com/play:b1cc10a8
Горките мъже - не им е лесно да се правят на "мъже". :Р Поплаквайте си, бе, не се стискайте, няма нищо срамно. Иначе ще дойде време да заподсмърчате и на филми.
ОтговорИзтриване"Да, ама жените плачат. Плачат по всякакъв повод.". Ееее, Владо... Не съм срещала още ревяща на улицата жена, ако това имаш предвид. :)
frog'n'roll , всъщност съм виждал и гледката не е приятна, но това е друга тема.
ОтговорИзтриване