В една китайска приказка се разказва за Императора, който хванал най-добрия певец в природата – Славея, затворил го в златна клетка и пожелал песента му само за себе си.
Славеят, обаче се омърлушил, престанал да се храни и очевидно предпочитал да умре пред живота в клетка, дори и златна.
Приказката завършва с нормалния щастлив край. Императора пуснал Славея на свобода, а той му обещал, че ще идва понякога и ще го радва с песента си. Като се изключи факта, че Императора все пак постигнал своето, приказката и ми харесва.
Друг случай с клетка.
Бернхард Гжимек в своята книга „Сред животните в Африка”, разказва за транспорт на шимпанзета родени в плен. Това, което ми направи впечатление беше описанието, как след отваряне на клетките шимпанзетата по никакъв начин не искали да излязат. Не можели да ги накарат нито глада, нито жаждата.
Едно то тях не си показало дори носа от клетката цели три дни!
Нека разгледаме и поведението на средностатистическият българин(мразя думата „средностотистически ”. Не ви ли се струва, че всеки се е затворил в клетка, от която не иска да излезе. За един клетката е работното място, където прекарва с часове. За друг е телевизора с латиноамериканските сериали, Биг Брадър и шоуто на Слави. За трети е компютъра и необятното интернет пространство.За четвърти е кварталната кръчма.
За пети......
Както виждате клетките са различни и някои от вътре може да изглеждат и златни. Общото в случая е, че никой не иска да признае съществуването на неговата клетка, но вижда чуждите. Най-лошото на тези клетки е, че са невидими отвътре. И са удобни.
Забелязахте ли и разликата в двата примера с, които започнах?
Славеят е РОДЕН СВОБОДЕН, а шимпанзетата в ПЛЕН!
Дали нашето поколение ще може да се излезе от клетките?
Според мен - Не.
11.01.2009год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар