Студено ли ви е?

На мен - да. Току що се прибирам от работа, а днес си е хладничко. В такива моменти си мечтая за лятото или да заживея на по-топло място. Има такива страни, но струва ли си? Понякога жегата може да е неприятна.

В разгара газовата война всички в България тракащи със зъби от студ, сме се загледали в една посока и за пореден път доказваме, че колкото и да говорим за глобален свят, ежедневните житейски проблеми са единственото, което ни интересува.
Не само в нашата скромна страна е така. Целият свят си е заровил главата в личната си кофичка с пясък и така му е добре. Светът е в криза. Трябва да се пести дори и пясъка.

Докато тук обаче мръзнем от студ, на няколкостотин километра на югоизток има хора на, които им е прекалено топло.
Там загиват хора. Всеки ден, всеки час, всяка минута и секунда. От небето вместо сняг падат бомби и ракети. Хората не мислят за парното, защото се топлят на горящите си домове.
Вместо да се намеси, останалият свят брои. Толкова ранени, толкова убити, толкова разрушени домове. В това сме силни. Правим го от години и сигурно вече снарядите са преброени и описани в съответната графа още преди да са изстреляни.
Статистиката е хубава наука. Достигнала е съвършенството във манипулиране на данните. Погледнато с нейните очи не става нищо страшно. В тази война са загинали по-малко хора отколкото при пътнотранспортни произшествия. Или от рак и СПИН.
Защо да се тревожим? Всичко е в рамките на допустимата грешка.

Конфликта не е от вчера и няма да свърши утре. Някои казват, че причината е в религиозни разногласия. Според други е в земята, пропита с история и кръв от векове. Според трети причината е във вятъра, и пясъчните бури по тези места.
Не ме интересува причината! Според мен група луди от двете страни водят народите си към взаимно изтребление за да задоволят жаждата си за власт и кръв.
Провежда се целенасочен геноцид и от двете страни! Жертвите не са израелските войници и камикадзетата от Хамас. Жертвите са народите на двете страни. Жертви са децата и младите хора в двете страни.
Не само физически. Дали ще могат да забравят загиналите си близки, разрушените си домове, страха и ужаса и някой ден да заживеят и работят заедно?

Не мисля! Конфликта остава за решаване от следващото поколение. Оставаме им хубаво наследство!

Колко ли ще са ни благодарни!

Студено ли Ви е?
На мен - не! Печката бумти в стаята и с учудване наблюдавам сгушените и зъзнещи хора бързащи по уличите. Не мога на реша световните проблеми, но пък написах цяла страница с умни мисли. Мога да се отпусна и да съзерцавам бумтящата печка.

Защо ли, обаче нещо ми липсва?
Да знаете случайно, къде съм си загубил кофичката с пясък?
Винаги я забравям някъде.

10.01.2009год.