Преди няколко дни проведох един разговор на темата VIP. Темата ме зачовърка и написах няколко реда. Определено скучни. Някак не можах да уцеля точните думи и се получи голямо разминаване с първоначалната идея. Пратих черновата в кошчето и забравих за темата. Една случка от понеделник ме накара да се върна на нея.
Ще я спомена бегло в края, защото тя е само подтика да пиша, но не е определяща за темата.
Нека първо изброя някои типични за България случаи, когато трите буквички се използват с право или не.
Случка първа: VIP.
Тъмен балкански субект с лош характер и възпитание се разкарва из страната с полицейски буркан, на който няма право. Цяла година никоя държавна институция не реагира. Субекта има претенции, че представлява образа на България на Запад и май е прав. Вече в доста страни могат да псуват на български.
Случка втора: VIP.
В центъра на София, срещу паметника на най-великия българин лъсва гол задник. Съществото зад задника не вижда нищо лошо в това. Според него той е втория по величие българин, пък и задника му бил определено VIP. Неприятното е, че и хората разрешили билборда не виждат нищо лошо.
Случка трета: VIP.
Мастит политик директно в ефир пред публика и без стеснение заявява:
- всяка партия притежава обръч от фирми, чрез които се „храни”
- „Купуването на гласове е нормална европейска практика.„
- Не съм искал летяща чиния - не са ми я купили!
Освен две - три статии в медиите никаква реакция.
Спирам с примерите дотук. Оставям допълването на списъка на Вас.
За жалост примерите в България са неизброими. Всеки тарикат с малко повече пари или слава се самонарежда в някакво измислено VIP общество за, което законите не важат.
Поне в България и поне днес.
Ние обаче живеем в България и то днес!
Едно нормално общество би изрязало веднага това уродливо явление, но ние се надпреварваме да лижем подметките на подобни псевдо -VIP персони. Нещо повече.
Стремим се да им подражаваме и лепим презрителни етикети на всеки , който има нещастието да е по-зле от нас.
Когото обаче, някоя от тези “VIP “ персони падне от стола се надпреварваме да викаме „Царят е гол!” и да изтъкваме, какви супер герои сме.
Браво на нас!
Накрая ще спомена и случката, която ме подтикна да пиша пак по темата. Тя е новата присъда на Максим Ставински . Темата вече беше доста предъвквана, но искам да кажа и своето мнение.
-Уважавам Максим Ставински, като спортист и човек! Направил е за България повече, отколкото България е направила за него. Никога не се е причислявал към VIP –па въпреки, че заслужава да е там. Не си спомням и по време на делото да е имало отлагания по негова вина, а всички знаем, как едно дело може да се протака с години, докато всички забравят за него.
Пример – трагедията пред дискотека „Индиго”.
-Не оправдавам постъпката му довела до фаталната случка! Каквото и да говорим той е извършил престъпление и трябва да отговаря според закона.
-Не оправдавам злобата, която блика от някои коментари за присъдата! Лесно е да наплюеш падналия, но достойно ли е? Когато обаче тази злоба се демонстрира и от представител на властта, например заместник окръжен прокурор е направо гадно.
От една страна е хубаво, че наш съд прилага закона в цялата му строгост, независимо от известността на подсъдимия.
От друга, както и много други хора оставам с усещането, че Максим е жертвеното агне и присъдата е с цел да се прикрие гузната съвест на родното правосъдие, което в повечето случаи съвсем не е сляпо. Много добре вижда къде е тоягата и къде моркова. Поне аз така мисля.
Това е! Може да съм наивен фантазьор, но имам една мечта:
Един ден да се събудя и видя, че законите в България се прилагат еднакво за всички, а не според случая и според човека(или според поръчката).
07.01.2009год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар