На 16 януари президентът на Република България произнесе една много скучна реч, съдържаща едно много интересно изречение. Тогава се опитах се да намеря пълният текст на изказването, но очевидно и това е „класифицирана информация” и трябваше да се задоволя с публикациите в медиите. Събитието вече е почти забравено, но според мен не трябва да е така. Ето и изречението:
„Извинявайте, ние нямаме една нова гайка, завита във времето след Тодор Живков”, заяви президентът Георги Първанов. Той изнесе лекция на тема „Националната сигурност пред нови предизвикателства”, пред лявата академия за млади лидери “Николай Добрев”.
Когато за пръв път прочетох горното се стъписах. Да се сравнява днешната икономика с тази от онова време е смешно. Не искам да омаловажавам труда на нашите бащи и майки, но имам спомени и от двата периода. Чел съм и доста свидетелства на съвременници на онова време. Имало е и добри неща. Добри за времето си. Обаче деленето на „преди „ и „сега” е поредният опит за разединяването на българският народ. В речта се говори за „национално съгласие и консенсус”. Странно!
Работил съм над 18 години в различни фирми и мога да направя съпоставка между това, което беше и това, което е днес.
Като малко болтче в нашата икономика през изминалите години винаги съм виждал недостатъците, но и добрите неща. Виждал съм, че нещо липсва. Определено обаче вървим напред. Ако някой си беше направил труда да създаде ясни правила за бизнеса, да намали бюрокрацията и да се покаже нетърпимост към корупцията резултатите щяха да са по-добри. Нямаше да сме на опашката на във всички класации. От това, което съм научил през тези години, мога да твърдя, че дори корупцията не е основният проблем на бизнеса. Основният проблем е толерирането на приятелски фирми. Развитието идва, когато има конкуренция, а в България конкуренцията се убива още в зародиш. Законите са еднакви, но се прилагат различно. Има неписани правила за ”наши” фирми и другите. Как се прави ”национално отговорен бизнес” с гъши дроб?
Проблемът не е от вчера. Правителства се сменят, но богопомазаните фирми остават едни и същи.
Тук не става въпрос на някаква Гайка. Дори такава от времето на Живков.
Ако някой иска да помага, нещата са ясни и прости. И не трябва да се правят разходи. Трябва само малко добра воля.
Очевидно президентът говори иносказателно. Гайката е само символ.
Символ на какво?
Спомням си една Гайка от онова време. Специална Гайка. Съветска.
Закалена в Сибирските лагери с кръвта на милиони човешки същества. Резбата и беше по специален проект на Бащата на народите. Имаше една особеност.
Затегнеше ли се веднъж тази Гайка, това беше завинаги. Срастваше се тялото. Ако все пак някой успееше да я свали, с нея сваляше не само част от кожата си, а късаше и живо месо. Усетиха го и в Унгария и в Чехия, в Полша и в Румъния. Обаче си струваше. Раните им вече са заздравяват.
Нашата Гайка още си стои.
Правим се, че не я забелязваме, че не я усещаме. Успели сме даже леко да я разхлабим, докато не ни гледат. Опитваме се да минем тънко. Пак сме избрали трудният начин.
Рано или късно ще трябва я свалим. Ще боли, но ако искаме да имаме бъдеще и да сме част от цивилизованият свят ще трябва. Колкото и да боли.
Чета обаче пак думите на президента. Говори иносказателно. Това е ясно. Питам се дали обаче говори за същата Гайка? Или за втора Гайка*?
И защо ли иска да я затяга?
* В техниката втората гайка се нарича контрагайка. Служи за регулиране или подсигуряване на първата гайка срещу случайно саморазвиване. Понякога и за двете.
25.01.2009год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар